Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог


images

Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог

от Етгар Керет / превод от английски: Милена Варзоновцева


„Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници.“
– Кайл Смит, Observer

Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници, пише разкази – пет сборника за последните 18 години (публикувани също в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др.), преиздавани многократно в Израел, превеждани в различни рекомпилации на над 30 езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Керет преподава в университета "Бен Гурион", събира международни отличия и критики, живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой, пък и на иврит това значи сърце") и жена си Шира Гефен (с нея през 2007 г. спечелиха в Кан "Златна камера" за дебютен пълнометражен филм с техния "Медуза").

В "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга на Етгар Керет на български, са включени дебютният му  ("Тръби", 1992) и третият му сборник с разкази ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер", която е и най-дългото произведение на автора, е в основата на пълнометражния филм Wristcutters (2006) на режисьора Горан Дукич с Том Уейтс в ролята на Кнелер и музиката на Гогол бордело за фон, както и на култовия комикс "Пицария Камикадзе".

Етгар Керет бе така любезен да напише специален предговор за българското си издание, който имате привилегията да го прочетете (в превод от иврит на Жозеф Бенатов) в деня на появата на книжното тяло на българския пазар.

    "Разказът, чието заглавие носеше в оригинал сборникът, който държите, се нарича "Тръби". Бях на деветнайсет, когато го написах. Тогава отбивах военна служба. Най-добрият ми приятел беше умрял няколко седмици по-рано. Когато това се случи ми се щеше да ревна или да замина на другия край на света или да се самоубия, но всички тези неща са забранени за войника. Така че не сторих нищо. След около трийсет дни във военната база, където служех, в същата онази стая, в която открих кървящия ми приятел, седнах пред един лист и написах разказ. Докато го пишех, не знаех, че това правя. Докато го пишех, изобщо не знаех какво точно правя. А като го свърших и се зазяпах в листа, го гледах както атеист гледа Бог, приседнал на дивана в хола му – полускептичен и полурадостен, че нещо, което изобщо не мога да си представя, че съществува, изведнъж се намира тук пред мен. Героят от разказа не беше истински, нито пък мястото, определено не и описаните събития, но всичко останало си беше. Всичко останало беше оглушително и ослепително истинско. По-истинско от всичко, което някога си бях представял, че истината може да бъде. Предложих на първия срещнат войник да прочете написания лист. Беше наборникът, който идваше да ме смени в края на дежурството. Той беше сержант, аз – все още редник. Бе едва година по-възрастен, но имах чувството, че разликата ни е много по-голяма. На лявата си китка сержантът носеше ланец, на дясната часовник за гмуркане.
    – Искаш ли да прочетеш нещо, което написах? – попитах развълнувано. 
    – Еби си майката – отговори, без да му мигне окото.
    Оттогава минаха двайсет и една години и сега пак предлагам на някого да прочете първите ми разкази. Континентът е друг, отдавна вече не съм войник и даже езикът се е преобразил от иврит на български. Но все още ще съм ви ужасно признателен, ако сте малко по-мили от онзи сержант с ланеца."

Етгар Керет
15 август 2010, Тел Авив

Тук можете да прочетете един от разказите на Етгар Керет, включени в българския му сборник (с любезното съучастие на Капитал Лайт).

  • Заглавие: Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог
  • Автор: Етгар Керет
  • Превод от английски: Милена Варзоновцева
  • Оформление: Ина Бъчварова
  • Редактор: Нева Мичева
  • Жанр: Проза
  • Поредица: Кратки разкази завинаги
  • Корична цена: 12.00 лв.
  • Цена online: 11.40 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 200
  • Дата на издаване: 09.2010
  • ISBN: 978-954-491-645-9




Отзиви на читатели (5)

покажи всички само заглавията покажи всички

от Ива Кала, написан на 2014-09-10 14:16:20 644
„Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“,
Етгар Керет
Разказите на Едгар Керет са като внезапна плесница рано сутрин. Тъкмо си се събудил и си мислиш, че знаеш къде ти е главата, когато получаваш тази плесница и разбираш, че си я търсил на съвсем друго място от това, на което всъщност е. А малко по-късно осъзнаваш, че изобщо не си се събудил, в някаква странна просъница си, където историите могат да се случат както си искат. Или както Етгар Керет иска.
В повечето разкази като тънко стържене на тебешир по черна дъска се процежда болката от безсмислието на воюването. На войната между Израел и Палестина. Но и на която и да е война. Докато четеш, усещането е, че тази болка е толкова неизличима, колкото и споменът за всичко, което можем сами да си причиним.
А в същото време разказите на Керет са до такава степен иронично-абсурдни, че минават тънката граница между разума и безумието и изглеждат напълно реални. Можеш да си представиш дори умрелите автобуси. С голяма доза саркастичен цинизъм, който по някакъв смътен начин ми напомни за Борис Виан. Само с повече инжектирана тъга в тях, независимо от черния хумор.
Бих могла да препрочитам този сборник много пъти, въпреки огромното количество натрупани недокоснати книги. И съм сигурна, че всеки път ще получавам нова плестница. Усещането за пораженията от безсмисленото воюване не може да бъде изгризано дори и от Гещернак, който дъвче сънища. То остава да се повтаря като надраскана грамофонна плоча, която цикли на един и същи мотив от песента.
„Абе, Узи, не си ли и без това достатъчно прецакан, че да бъдеш и расист?“
„С Ханс нямахме нищо общо свен туморите в мозъците .“
„Събудих се посред нощ и сащисан видях Гещернак да дъвче съня, в който сънувах теб.“
„Край гроба ти две деца замерват надгробните плочи с топка за тенис. Струва ми се, че разгадах правилата на играта им : ако уцелят гроб на офицер, точка за тях. Ако е по-долу от офицер, точка за гробището.“


И това се случва

от Християна, написан на 2012-08-31 03:22:54 468
Да, това се случва: нечестности, врътки, разврътки, заместнички (нищо повече), повратности, малки развратности. Но това, което най-много ме впечетли, беше "Тръби". Ето това си е една цяла истина за живота. За великите открития, които няма нужда да бъдат велики открития от проф. X. Може да са велики открития за мен -- човекът без образование, без нищо, освен Велико Откритие. Измишльотини биха били тези разкази за много хора. На мен ми изглеждат като глътка свеж въздух, доста хумор (къде черен, къде бял...син...сив), щипка огромно ежедневие, видяно през призмата на най-различни негови потершевши, жертви и участници.
Забава, а след малко размисъл -- трагична усмивка.
Прелест!

Обичам да чета по трамваите и по спирките

от Valentina Grigorova, написан на 2011-01-18 17:12:59 254
Допреди две-три години ужасно много страдах, че съм прочела всичко добро на този свят и такава мъка ме тресеше, че няма нищо което да ме разтърси из основи ... и да ме подпали ... и вдъхнови ... и така ... бродех си тъжна и гладна ... докато не срещнах случайно Алесандро Барико и Харуки Маруками. Прочетох всичко, което можех да прочета. Споменавам ги умишлено, защото благодарение на тези срещи станах устойчива и силна за да се сблъскам челно с Етгар Керет. Е, едва я прочетох ... на моменти мъчно преглъщах, друг път с едно вдишване .. и хоп. И нали са разкази ... по принцип бързо се четат ... само че никой, ама никой не ме предупреди, че ще ме удари като парен чук и от главата ми ще почнат да излизат купища сини зайци и рисунки с бетонни кораби :) Подарих "шофьора" на доста хора сред моите приятели ... не знам как ще влезе в техните животи, но от цялото си сърце Благодаря на всички, които са виновни това чудовищно безумие да стигне до мен! Вал
P.S. Тайно се надявам на моя език да прочета още от Етгар Керет.

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

от Dolores, написан на 2010-10-14 12:45:20 214
Отдавна не бях нещо толкова съвременно написано, толкова въздействащо и добре преведено. Другото е написано на гърба на книгата ...

Велик!

от А., написан на 2010-10-06 12:37:36 212
Браво (-:

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

от


Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество


images

Момичето на хладилника

от Етгар Керет / превод от английски: Милена Варзоновцева

Проза


"Момичето на хладилника" (1994) е вторият сборник на Етгар Керет на български език. Съдържа предговор за българските читатели и специален разказ-посвещение, който предшества 45 комични и кошмарни кратки истории. Освен че съдържа най-много фокусници и трикове с цилиндър от всички Керетови книги, тази разкрива неподозирани детайли за хората и мравоядите; за успокоителното бръснене с гореща вода и връзката му с авторските песни; за смъртта, преведена на чужди езици; за любовта, сънищата, детството, бащите, депресиите и прогреса. Както и за драматичните събития, довели до извода, че “Има два типа хора: едните обичат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата.”

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 12.00 лв. | Цена online 11.40 лв. | Купи add to cart