Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Картини от три Българии


images

Картини от три Българии

от Петко Бочаров

"През 1960 г. за мое и на всички колеги изумление (най-вече на партийното бюро), шефката на БТА Елена Гаврилова изпрати мен в Рим да отразявам Олимпиадата. Тя  вече ме беше издигнала от  редактор-преводач до завеждащ отдел "Америка и ООН", макар да бях безпартиен и макар да знаеше, че в Италия имам "богата  леля". Експеримент ли е била решила  да си направи – не знам, но  твърде интересна беше първата ни среща, след като се върнах. Току пред агенцията бях задминат от колата на другарката  Гаврилова. Слизайки, тя ме видя, спря се и с две ръце върху  бедрата почна да повтаря: "Ама вие се върнахте, ама вие се  върнахте!".
Не по-малко изненадан от нея бях самият аз, защото, ако има  нещо, в което да съм бил твърдо убеден през всичките години на  тоталитаризма, то бе, че в чужда страна не бих могъл да живея.  Е, тя естествено не ме познаваше достатъчно, за да си даде  сметка – щом съм се върнал, то е било от чист егоизъм, а не от  привързаност към режима". 

"Вярно е, че човешкият живот е един. Какъв компромис заслужава единственият човешки живот? Това е страхотен въпрос, на който не всеки може да отговори. Има някои неща, които човек просто не може да си позволи. Не би трябвало да може да си позволи да предаде един борец за свобода, каквито са били героите на Априлското въстание. Ами че Левски го карат посред зима четири заптиета чак до София и не се е намерила една групичка от 5–6 юнаци да помете тези заптиета и да го освободи. Просто защото са смятали, че той заслужава да увисне на въжето."

Вижте целия разговор на Петко Бочаров с Димитрина Чернева на страниците на в. "Гласове".

Вижте интервюто с автора по повод премиерата на книгата, излъчено по БНТ. 

Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 в София. Той е доайенът на българската журналистика.
В неотдавнашно интервю пред е-vestnik Бочаров коментира, че практикува вече 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може би и в Америка.
Правил е анализи и коментари в почти всички български медии.
Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.
Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”.
Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око".
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. – Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".

  • Заглавие: Картини от три Българии
  • Автор: Петко Бочаров
  • Оформление: Христо Гочев
  • Редактор: Виктор Самуилов
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 13.84 лв.
  • Цена online: 13.15 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 312
  • Дата на издаване: 02.2010
  • ISBN: 97 89 544 91 598 8




Отзиви на читатели (7)

покажи всички само заглавията покажи всички

отзив

от Марина Симеонова, написан на 2012-08-28 10:22:53 466
Здравейте,
С огромен интерес прочетох книгата на Петко Бочаров "Картини от три Българии" и искам да благодаря, че сте направили възможно нейното издаване. Тя е голяма ценност и е щастие, че все още имаме такива автори. Дано повече читатели са стигнали до нея и дано се издават повече такива български книги!
Докато я четях обаче, нямаше как да не ми направят впечатление честите грешки в текста. Разбира се, почти във всяка книга се случва да има недоглеждане от страна на коректора, но в този случай грешките (предимно пунктуационни) са наистина много. Например, често липсва втората запетая (когато трябва да я има!), ограждаща вметнати части или отделяща подчиненото изречение в едно сложно съставно.
Посочвам само част от грешките, които забелязах:
стр. 162: "Дойде при мен да ми каже, че еди кой си, изкарал 4-годишен мандат..."
стр. 172: "Да се съобразява с това какво си и къде си. "А, че си вършиш добре работата, го знам"
стр. 212: "Но за съжаление, видимо се плъзгаше надолу"
стр. 277: "И понеже той, селянинът с копралята, е карал вола да върви и така да стане част от инфраструктурата, наречена транспорт и понеже пък днешният му внук само с натискането на някакъв си педал..."
стр. 158: думата "компютаризация"

Позволявам си да Ви изпратя това писмо по няколко причини. Първо, аз самата съм преводач и радетел за чист български език. Второ, когато са много, грешките в една книга са дразнещи и развалят удоволствието от четенето. Трето, на мнение съм, че не е редно едно престижно издателство да издава книги с прекалено много грешки в тях. Ако смятате, че не съм права, моля посочете ми. Не изключвам да са приели нови пунктуационни правила в българския език, за които не зная, тъй като от известно време живея в чужбина.

Това е книгата!!!

от Вяра Стефанова, написан на 2010-11-25 15:45:48 241
Радост за сърцето, ума и душата!

чудесна

от Анастасия Петкова, написан на 2010-06-21 12:26:28 191
Книгата е чудесна. В много лек и увлекателен стил научаваме много повече, отколкото от някои исторически труд. Личният, субективен елемент спомага, вместо да пречи на представянето на събитията.

Картини от три Българии

от Антоан Николаев, написан на 2010-05-17 10:02:22 186
С голям интерес и на един дъх прочетох тази книга. Има ли начин да се обърна към господин Бочаров по електронен начин, и да му благодаря от сърце?


Петко Бочаров

от Ружа Георгиева, написан на 2010-04-04 15:22:24 180
Прочетох книгата на един дъх. За мен е точен анализ на Българската политика, начин на оцеляване и за съжаление.....методичното убийство на българската интелигенция.....Прекрасна книга.

Важна книга

от Александра Минчева, написан на 2010-03-08 18:19:25 175
Мемоарите на Бочаров и "Горещо червено" на Ивайла Александрова трябва да се разглеждат в училище.

За книгата...

от Добрева, написан на 2010-03-04 21:44:35 174
Завладяваща, увлекателна, грабна ме веднага... Знаех името на автора от моите родители и от някои негови появявания по телевизията. Допадаше ми как говори и имах усещането, че книгата му ще ми хареса - така и стана. На 22 години съм, той на 91... Явно поколенията не говорят на кой знае колко различни езици :)

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Лица и съдби от три Българии

от Петко Бочаров

Художествено-документална литература

След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров и ИК "Жанет 45" предлагат на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии".

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 10.00 лв. | Цена online 9.50 лв. | Купи add to cart


images

НАШАТА VIA DOLOROSA

от Петко Бочаров

Публицистика

Защо това заглавие

Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с години, ала може и да е непоносима. Болката до такава степен може да стане част от ежедневието (на човека, на обществото, а и на нацията), че да престанем да я забелязваме. Тоест болката може да е и много коварна. Внезапно идва ден, когато откриваш, че е оставила неизлечими последици.

"92-годишният журналист тръгва по дългия път на болката на нашия народ с една надежда - пътят вече да е извървян и най-накрая да поемем по нов път - този на изцелението..."

Интервю на Димитър Панев с Петко Бочаров, DarikNews.bg 


Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 10.90 лв. | Цена online 10.36 лв. | Купи add to cart