Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
"През 1960 г. за мое и на всички колеги изумление (най-вече на партийното бюро), шефката на БТА Елена Гаврилова изпрати мен в Рим да отразявам Олимпиадата. Тя вече ме беше издигнала от редактор-преводач до завеждащ отдел "Америка и ООН", макар да бях безпартиен и макар да знаеше, че в Италия имам "богата леля". Експеримент ли е била решила да си направи – не знам, но твърде интересна беше първата ни среща, след като се върнах. Току пред агенцията бях задминат от колата на другарката Гаврилова. Слизайки, тя ме видя, спря се и с две ръце върху бедрата почна да повтаря: "Ама вие се върнахте, ама вие се върнахте!".
Не по-малко изненадан от нея бях самият аз, защото, ако има нещо, в което да съм бил твърдо убеден през всичките години на тоталитаризма, то бе, че в чужда страна не бих могъл да живея. Е, тя естествено не ме познаваше достатъчно, за да си даде сметка – щом съм се върнал, то е било от чист егоизъм, а не от привързаност към режима".
"Вярно е, че човешкият живот е един. Какъв компромис заслужава единственият човешки живот? Това е страхотен въпрос, на който не всеки може да отговори. Има някои неща, които човек просто не може да си позволи. Не би трябвало да може да си позволи да предаде един борец за свобода, каквито са били героите на Априлското въстание. Ами че Левски го карат посред зима четири заптиета чак до София и не се е намерила една групичка от 5–6 юнаци да помете тези заптиета и да го освободи. Просто защото са смятали, че той заслужава да увисне на въжето."
Из разговор на Петко Бочаров с Димитрина Чернева, в. Гласове
Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 в София. Той е доайенът на българската журналистика.
В свое интервю за е-vestnik Бочаров коментира, че практикува вече 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може би и в Америка.
Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.
Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”.
Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око".
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. – Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров и ИК "Жанет 45" предлагат на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии".
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 10.00 лв. | Цена online 9.50 лв. | Купи
Иска ми се с тази книга да разкажа малко по-подробно за някои от нещата, които ни са се случили или сами сме си изработили. Ясно е, че когато става дума за по-далечното минало, ще ползвам прочетени или чути свидетелства, но когато говоря за събития от най-ново време (а това значи през последните седемдесет и кусур години), ще е вече от позицията на съвременник. Убеден съм, че не са много тези, които като мен са имали възможността да наблюдават (професионално през последните 50 години) ставащо у нас и по света.
Петко Бочаров
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 10.90 лв. | Цена online 10.36 лв. | Купи
Отзиви на читатели (7)
отзив
С огромен интерес прочетох книгата на Петко Бочаров "Картини от три Българии" и искам да благодаря, че сте направили възможно нейното издаване. Тя е голяма ценност и е щастие, че все още имаме такива автори. Дано повече читатели са стигнали до нея и дано се издават повече такива български книги!
Докато я четях обаче, нямаше как да не ми направят впечатление честите грешки в текста. Разбира се, почти във всяка книга се случва да има недоглеждане от страна на коректора, но в този случай грешките (предимно пунктуационни) са наистина много. Например, често липсва втората запетая (когато трябва да я има!), ограждаща вметнати части или отделяща подчиненото изречение в едно сложно съставно.
Посочвам само част от грешките, които забелязах:
стр. 162: "Дойде при мен да ми каже, че еди кой си, изкарал 4-годишен мандат..."
стр. 172: "Да се съобразява с това какво си и къде си. "А, че си вършиш добре работата, го знам"
стр. 212: "Но за съжаление, видимо се плъзгаше надолу"
стр. 277: "И понеже той, селянинът с копралята, е карал вола да върви и така да стане част от инфраструктурата, наречена транспорт и понеже пък днешният му внук само с натискането на някакъв си педал..."
стр. 158: думата "компютаризация"
Позволявам си да Ви изпратя това писмо по няколко причини. Първо, аз самата съм преводач и радетел за чист български език. Второ, когато са много, грешките в една книга са дразнещи и развалят удоволствието от четенето. Трето, на мнение съм, че не е редно едно престижно издателство да издава книги с прекалено много грешки в тях. Ако смятате, че не съм права, моля посочете ми. Не изключвам да са приели нови пунктуационни правила в българския език, за които не зная, тъй като от известно време живея в чужбина.
Това е книгата!!!
чудесна
Картини от три Българии
Петко Бочаров
Важна книга
За книгата...
Напишете отзив за книгата