Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
След като пет години не бях издавал книга, събрах 90 според мен прилични стихотворения и се опитах да направя нещо с тях. Това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Тогава ми хрумна една идея – защо да не ги дам на трима поети и приятели, които ценя и всеки от тях да подреди по една книга. Помолих за това Екатерина Йосифова, Марин Бодаков и Йордан Ефтимов и те, за моя радост, се съгласиха. Желанието ми беше всеки да избере по около 30 стихотворения, но, както ще видите, в два от случаите се получи разминаване. Общият брой обаче пак е 90. Макар че има стихотворения, които се повтарят. Някои дори в различни редакции. Така че тук има три отделни книги. И освен това ми останаха стихотворения за още една!
Петър Чухов
И така - можете да избирате между ироничното надзъртане от “другата страна на нещата” в “Натюрморт с майка” (изборът на Йордан Ефтимов) и двете различни, и доста откровени, стратегии за обръщането на погледа по вертикала, реализирани в “Свободно падане” (изборът на Екатерина Йосифова) и “Градски легенди” (изборът на Марин Бодаков). Но изборът е само началото (а пък и ще се изкушите да го направите три пъти) - защото изкушените няма как да не се насладят на плътния и всеки път различен послевкус, който носят всички текстове, попаднали едновременно в различните подборки (опитайте “Катарзис”, например). Всъщност тази книга - надявам се - ще бъде използвана и за учебник: тя е безупречно пособие на тема “ролята на редактора за една книга”, което няма аналог. Но това идва после. След удоволствието. А то - предложено ни от поезията на Петър Чухов и в трите книги, ликуващи след този експеримент - е преизобилно. Проблемът на тази книга е само един - в неизбежността на последната, след последната последна страница, въздишка: “И все пак, тя е само една…”.
Валентин Дишев, Кръстопът
"По принцип съм любител на метафорите и провокативните образи. При мен така наречените „хрумки” са твърде много и в повечето случаи трябва да се въздържам от тях, за да не превърнат текста в повърхностна игра на думи или натруфено коледно дръвче. Макар да не редактирам много, случва се да изчиствам излишъците, за да останат само най-истинските и убедителни образи, които от своя страна могат да се доразвият и задълбочат[...]
Трудно ми е да си представя, че пиша книга. Аз пиша стихотворения, понякога разкази, дори написах и един роман, но той всъщност беше сбор от фрагменти. Ще се изкуша да цитирам Атанас Далчев, който казва, че стремящият се към съвършенство е осъден да създава само фрагменти. Да, аз събирам своите фрагменти в книги и тогава мисля за цялото, но това е нещо вторично. Може би някой ден някой ще събере най-ценното, ще го подреди и тогава ще се получи тази Книга на книгите. Може пък и аз да бъда този някой. Кой знае?
Из интервю на Петя Хайнрих с автора, публикувано в public-republic.com
Петър Чухов има зад гърба си 5 книги със стихове и миниатюри (между които „Мулето на Педро” – книга на годината на сп. „Егоист” за 1999 г., „Малки дни” – Национална награда за поезия „Иван Николов” за 2002 г.) и роман – „Снежни човеци” – Специалната награда „Развитие” за нов български роман, 2003 г. Носител е на много други награди за поезия, криминален разказ, хайку, SMS поезия.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 4.50 лв. | Цена online 4.28 лв. | Купи
Петър Чухов (1961) е автор на книгите „Градината на слабата реалност“ (1995) – награда за дебют на конкурса „Южна пролет“, „Руни“ (1998), „Мулето на Педро“ (1999) и „Провинции“ (2000). Свирил е в рокгрупите „Субдибула“, „Тутакси“ и „Стенли“, автор е на музика и текстове. Работи като библиотекар в Народна библиотека „Св. Св.Кирил и Методий“.
Още
Отзиви (0)
| Изчерпано количество
Отзиви на читатели (3)
Добър
Играя си на редактор по „Три“ на Петър Чухов
Поздрав за Баба Меца и за Петър Чухов
Чуха чухалче на кухо нейде в старата гора –
Баба Меца зимно рухо във поточето изпра,
сетне го простря на сухо – рев в простора извиси:
– А бре, Петре, а бре, Чухов, ти ли си, или не си?
Петър Чухов от Рилецо й пошепна думи две:
– Тихо стой, ма Бабо Мецо, виждаш - чуХам стихове!
И когато Меца тихо тръгна нейде вдън гори,
Петър Чухов свойто стихо Баби Меци подари!
Напишете отзив за книгата