Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Творчеството на Живка Балтаджиева критиката определя като нетипично за българската поетична традиция, поезия повече на разума, отколкото на сетивността.
Наблюдателите подчертават и особения стил на стихотворенията й, изградени от много къси фрази, които казват всичко директно и попадат точно в целта.
Живка Балтаджиева е родена на 23 септември 1947 година в София, но детството и юношеството й преминават в Сливен.
През 1971 завършва българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работила е в Българско Радио и по-късно, след пет години безработица, в отдел “Поезия” на списание Пламък. От 1994 преподава българска литература в Комплутенския Университет в Мадрид.
Автор е на четири стихосбирки: "Слънчево сплитане" (1971), "Дневно осветление" (1982) и "Безродни митологии" (2007), "Никога други стихове" (2010). Също така на сценариите на редица документални филми на режисьори като Оскар Кристанов и Юри Жиров, както и на множество преводи от и на различни езици.
В Испания е публикувала в превод от български: "Пространства" (2006), антология на поезията на Блага Димитрова, високо оценена от испанската и латиноамериканска литературна критика; 29 поеми от Николай Кънчев (2005); "Тайнственият рицар на свещената книга" на Антон Дончев (в съавторство, 2003), както и преводи на стихове от Ботев, Багряна, И. Цанев, Г. Борисов, Г. Господинов, Р. Панчовска и някои свои стихове.
Автор е и на ред публикации на испански език в специализирани списания и книги на изследвания върху определени аспекти на българската литература или на творчеството на значими български и испански творци.
Участва редовно в международни литературоведчески конгреси в Испания, както и в Португалия и Италия.
Отзиви на читатели (2)
Prekrasna, silna, zavladyavashta
НИКОГА други стихове
Свалям шапка на издателство "Жанет 45" за отпечатването на сборника, който би направил чест на всяко световно известно издателство.
Стиховете на Живка Балтаджиева (не бях чела нищо от нея - после намерих нейни творби) ми повдигнаха неимоверно много самочувствието. Владея няколко езика, но тези стихове ме убедиха отново, че независимо от всичко и на нашия език могат да се изразят чувства и идеи, които вълнуват - предполагам - всички земни жители.
Струва ми се, че Живка Балтаджиева е до мен, че ми подхвърля своите небесно-електронни росни капки, че ме води за ръка из Сливенско-вселенските улици, че ме плаши от злото куче на съседа вътре в нас, но ме утешава със зрялата ябълка на сърдечния ни мускул. Мисля си, че нито аз съм Пепеляшка, нито тя е Добрата фея, която определя часов предел на щастието. Каляската на тези стихове няма да се превърне в тиква след 12 часа в полунощ... Защото (поне така го усещам аз) са писани днес, но идват от бъдещото минало, или от миналото бъдеще.
Не съм литературен критик, но трябваше да кажа това (не знам дали е разбираемо?), за да се поклоня пред мъдрия, като че ли вечно млад талант на Живка Балтаджиева, и да поздравя - още веднъж - издателството за прекрасния подарък, който ми поднесе.
Симона
Напишете отзив за книгата