Мили бате!... Писма на един дакел

   Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна-равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата ú изглеждаше неподвижна.
   На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така ú се искаше да побъбри с някого!
   — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма!
   Жечка не можеше да се види, но ужасно ú домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма глава и опулени очички. Но само след няколко дни до главата и на опашката ú се появиха смешни, сякаш недовършени крачета. После опашката падна от само себе си. Жечка вече можеше не само да плува, но и да подскача, колкото си иска. И още нещо: тя откри, че може да пее! Или да квака, както бихме казали ние...

Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита „Мушморок такъв!“, значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител. „Ние мушмороците” е сборник от щуротии, пакости, забавни истории, недоразумения между малки и големи, мимолетни делници и още по-мимолетни празници...