Има ли кой да ви обича

Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване.
Поетите в кучешките времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите.
В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори.
Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми и тоалетни чинии.
Аз съм се опитал да напиша нещо напълно непазарно, несъобразено с никой и нищо. Освен с моите мисли и чувства. И мисля, че ако някой е достатъчно милостив да приеме мене – човека, ще приеме и моята книга.

Калин Терзийски 

"Странното е, че тази книга се чете и бързо, и тежко. Само 150 страници, които прескачат една след друга, но пак мозъкът играе и мисли и преживява и си спомня и се идентифицира. Зашото тук е нашият живот. Особено в последния разказ - за живота на Антон К. За умората от мисленето. За умората от любовта. За умората от самия живот. И така в цялата книга.
Сега ставаш от компютъра, отиваш до любимия си човек и казваш "Аз те обичам!". Без увъртания. Защото неговият живот е и твой."

Александър Кръстев, Аз чета

Прочети откъс