Нервът телевизия

Книгата "Нервът телевизия" съдържа избрани текстове от водената от Митко Новков седмична наблюдателска рубрика за телевизионна критика на в. "Култура" "Петък, ранна утрин". Текстовете обговарят най-бурните години от развитието на българската /българските телевизия/и, когато в ефир се появяват първите частни ефирни тв канали с национален обхват, създават се регулаторните органи на телевизионното пространство, разгръщат се reality-форматите, сутрешните блокове и т.н.

"... Да пишеш за телевизия е като да пишеш за живота, накъдето и да тръгнеш, ще стигнеш единствено до границите на собствения си морален и нтелектуален
талант, като, ако пътьом си разширил обекта на критика до неузнаваемост, никой няма да ти се разсърди.
Вярно, но безкрило е да се каже, че начинанието е интердисциплинарно и интертекстуално. Просто трябва да можеш да се движиш ниско по терена, без рефлексията ти да губи височина. Митко Новков е един от най-тренираните ни играчи в този пилотаж, защото умее да се гневи и гневът му да го отвежда не другаде, а в библиотеката."

Георги Лозанов

"Това е книга на изгубените илюзии. Политически, социални и културни. Разказва и за тях, и за начина и причините, поради които ги изгубихме. Някъде с болка, другаде с гняв, на трети места с ирония, а на четвърти дори с примирение, защото когато човек изгуби илюзиите си, първото, което го връхлетява, е усещането, че нищо повече няма смисъл. Ще ми се обаче да вярвам, че в своята цялост тази книга ще успее да разпилее това убеждение у поне един човек, който ще я прочете. Пък ако са повече
от един – това за нея ще е истинско щастие. Само че нека не се подвеждаме по вярата в утопии – книгите отдавна са престанали да променят света. А със света и хората."

Митко Новков

"Да оценяваш телевизията, при това ежеседмично, в един толкова напрегнат и за нея, и за обществото период, е черна и неблагодарна работа. Освен от тайни подцупвания и явни сръдни, тя е застрашена и от друг тип опасности – тавтологичност, дребнавост, ситуационност.
Събрана в книга обаче, телевизионната критика на Новков категорично опровергава горните страхове, защото дава съвършено друга перспектива на четенето. Привичната седмична оценка изведнъж се превръща в строен разказ за перипетиите на медиата, за нейните полети и най-вече пропадания, за проблемите, които тя иска (или предимно не иска) да решава. А оттук без усилие идват и по-едрите обобщения, отнасящите са до цялото ни общество."

Целия отзив на в. "Култура" прочетете тук:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16028

"... Но да се пише за телевизия е нервно (смее се). Не случайно книгата се казва „Нервът телевизия”, защото – аз го подчертавам на няколко пъти – човек, който следи телевизията, следи медиите, и има за себе си представата, че е интелигентен, върши едно нещо, което интелигентните хора не правят (смее се).

Прочетете интервюто на Гергана Стойчева с автора, публикувано в "Словеса": http://www.slovesa.net/?id=2120