Градове и други острови

                                                        и 

                                          нямаше никъде пътища

                                                  само в мен

                                                      или

                                                  в другите

                                                    другаде

                                                    някъде

                                                    някога

                                            - - - - - - - - - - - -

                                             и ме полази страх

                                          че може пак да се родя

                                      и да не зная пътя към сърцето

                                             - - - - - - - - - - - -

                                  не може никой да измисли този свят

                                                 освен ако не е

                                        особен разказвач на приказки

                                              или самотен гений

                                       от епоса строя врата за живите

                                       през нея преминаваме последни

                                                  издигам дом

                                             във който да побирам

                                              отпадъци от върхове

                                                    и бездни

Всяко едно стихотворение в тази прекрасна книга проглежда в съдбата ни на човеци – тук, във Верона или Кайро, на пл. Трафалгар или на Принцовите острови, в Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята, Адриатика... – и ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме, кара ни да мислим, преживявайки. Тъкмо това е и най-големият успех на авторката, за която не съществуват неща и понятия с главни букви – по простата причина, че всичко е едно и еднакво важно. И която със заразяваща ведрост ни води из кръговете на съвременния рай.

София Несторова

“От епоса строя врата за живите… – това е един от най-важните ключове за тази книга. Ако го използвате, въпросите стават по-малко, а удоволствието – още по-искрящо. Защото и нарушената или пренебрегната пунктуация, и географията на съвременните митове, именувани на градове, която сякаш задава координатите на пътуването, което ни се предлага, стават ясни и обозрими. Близки и далечни – точно толкова и от едното, и от другото, колкото е необходимо, за да се роди естетическият факт. И полето на възможното му съпреживяване. В случая - притеглящо с изненадваща и радваща мощ. Може би защото пейзажът, предшестващ тази карта, е роден от пътя към смирението. Незавършен, но точно затова – човешки. Много човешки…”

Валентин Дишев

Прочети откъс