Как се прави камбана

„Как се прави камбана” е един необикновен наръчник. Когато го прочете, човек разбира, че е прочел наръчник по медитация, устна история или дори елементарна теория на музиката.
Изследвайки случая с откраднатата камбана на Горна Бела Речка, книгата поставя акцента върху версиите за кражбата сред хората от селото, разширява контекста върху кражбите на камбани в България през последните години (един сам по себе си любопитен и неизследван феномен) и накрая разкрива някои от тайните на най-старите камбанолеяри в България – Велеганови. Така например читателят научава, че 100 килограмова камбана произвежда тона До, а 80-килограмова – Ре и че това е закон. От практическите съвети накрая на книгата става ясно, че правенето на камбана е емоционално събитие и всеки, който тръгне да прави камбана, трябва да е готов да преживее силни емоции.
„Как се прави камбана” е наръчник за разбиране на собствения ни опит при възстановяването на традиционни символи и как да разказваме за тях в европейски контекст. Защото, както пита в книгата австрийската психоаналитичка Елизабет Викукал – можем ли да намерим нови начини, за да бъдем заедно, когато живеем във време, когато вече няма камбани, които да ни  призовават да се срещаме.

Още за проекта "Как се прави камбана" може да видите тук: http://novakultura.org/bell/?page_id=11

Автори на тази необикновена книга са: Адем Мурат, Бабак Салари, Елизабет Викукал, Галина Иванова, ученици от Пловдив и др.
Фотографиите са на Албена Ковачева и Борис Велков, а за оформлението и графичния дизайн на наръчника Райчо Станев получи специалната награда на СБХ на първото Биенале на българския дизайн през есента на 2008 г. в София.

„Как се прави камбана” е съвместно издание на ИК „Жанет 45” и Комбинат за нова култура

"Защото наръчникът "Как се прави камбана" споделя историята на едно самородно гражданско усилие, което и респектира, и вдъхновява. На два пъти камбаната на селото е открадната и, видиш ли, появяват се хора от близо и далеч, които искат да я възстановят, за да влеят нов живот в линеещото село.
Не, камбаната не е черковна, но осветената през 2008 година нова камбана превръща, по думите на местния свещеник, селото в черква. Защо камбаната е веща вещ, която събира хората не само от Горна Бела речка и в паметта, и в бъдещето...
Чудесната книга, зад която, разбира се, стои Диана Иванова, съдържа непретенциозните свидетелства на местните хора за магията на звука, разкази за други откраднати камбани, простички и дълбоки бележки на майстора. За мен обаче искрено затрогващ беше сдържаният разказ на Галина Иванова, ангажирала се с материалните измерения на проекта.
Не забравяйте, книгата е наръчник."

Прочетете пълния текст на Марин Бодаков, озаглавен "Гражданска камбана" и публикуван във вестник "Култура": http://www.kultura.bg/article.php?id=15833

"Книгата напомня централния епизод в "Андрей Рубльов" на Тарковски - изграждането и издигането на камбаната е видяно и като висока духовна кауза, и с приземяващите житейски перипетии и материални трудности. Бела речка никога не е имала църква, но е имала камбаната с "най-благия звук" от 1936 до края на 90-те, издигаща се на хълма над селото като орлица пазителка. После тя била открадната. Книгата поставя спокойно въпроса за предразсъдъците спрямо циганите, за цинизма на сегашната политическа ситуация, за природата на злото и смисъла на камбаната в актуалния европейски контекст. За хора като Диана Иванова търсенето на "душата на Европа" не е невъзможен проект, за тях да живееш в периферията не означава да си изолиран от творческия дух.
Но най-силно говорят живите разкази на хората от селото. Покрай откраднатата камбана изплуват спомените за първите им любови и сватби, но и за неизбежната сянка на смъртта, за копнежите, дявола и бога. Няма обикновени хора - всеки човек е необикновен, внушава книгата.
Накрая са мненията за проекта на чуждестранните участници. За Бабак Салари липсващата камбана напомня изгубената за него собствена родина. "Ако отново трябва да избирам къде да живея, сигурно ще бъде тук", казва световноизвестният ирански фотограф. За турския музикант Адем Мурат камбаната олицетворява реалността в живота, истинската му мелодия."

Откъс от ревюто на Янко Терзиев за "Капитал Лайт"

"Камбаната е болка и радост, тя е израз на онова мило усещане към всеки красив спомен от миналото, онова усещане, което ни носи историята на баба „за онова време” в градината на село, за онова време, когато светът се събужда с камбани, а не аларми.
Затова и откраднатата камбана боли емоционално, защото камбаната е музика, а музиката емоция...
Емоцията е в умалителните думи... „камбанката”, емоцията е и в нескритите сълзи, в спомена... за любов, за раждане, за приятелство, за младост, за радост...
Емоцията е в откриването на раната и в опита тя да бъде излекувана..."

Прочетете целия отзив на Павлина Радославова тук:
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=526:2009-09-19-14-23-00&catid=3:2009-06-15-07-56-16&Itemid=27