Захвърлен в природата

Действието на романа се развива през ХVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна “herba panacea”. Те са смятали, че тютюнът, открит наскоро преди това в Америка, в Новия свят, е панацея, обещаното от древните велико лекарство, с което се лекува почти всичко. Този възглед е бил много широко разпространен сред европейските лекари през ХVІ и ХVІІ в. и следите му могат да се видят доста отчетливо чак до ХІХ.
Можете да си представите, или по-скоро не можете, каква поредица от трагикомични недоразумения следва от това. Историята на тютюна е също много показателен символ – показателен за слабата сила (или силната слабост) на човешкия ум, за претенциите на науката, винаги големи и често неоснователни, за странното преплитане на доброто и злото, преплитане на силните характери с добрите намерения и лошите практики, за промяната на възгледите и светогледите, така подвластни всъщност на случая и момента, за възхода и попарването на надеждите и упорството в грешките, за изкушението на лекарствата, медицински или други, които накрая ви убиват, и най-сетне за несломимата, непоколебима жизненост на природата и нейните създания. Великолепна история в трагикомична книга за малкия човек в необятната природа.

"Можете ли да си представите как се влиза в жаргона на "Ласарильо от Тормес" или "Дон Кихот"? Изглежда лесно, но за да се получи атракция, която след това не те оставя за дълго, се иска майсторска ръка, за каквато вече бяхме загубили надежда, че може да се появи у нас. Синьор Русков безспорно е сред най-добрите стилисти, пишещи на изчезващия български език."

Йордан Ефтимов

Целият текст на рецензията за романа, публикувана в "Капитал лайт", можете да прочетете тук:

http://www.capital.bg/show.php?storyid=610469

Тук ще намерите интервю на Никола Шахпазов с автора, поместено в "Програмата":

http://www.programata.bg/?p=90&l=1&c=2&id=154

"Ако „Джобна енциклопедия“ е разказваща мрачни, тайнствени, мистериозни неща, ако от нея струи духът на „нощта“ на Средновековието, „Захвърлен в природата“ е в духа на „светлия“ Ренесанс (Хегел го наричаше „утринна зора на човечеството). “Енциклопедията“ може да бъде сравнена с готически роман на тайните, „Природата“ е сбор от весело-фриволни ренесансови новели в духа на Бокачо. Милен Русков, разбира се, добре знае новите (нови, впрочем, само за българската култура, защото в световен мащаб са доста по-отдавнашни, макар и именно „модерни“) философско-исторически концепции за това, че нито Средновековието е така „мрачно“, нито Ренесансът така „светъл“..."

Цялата рецензия на Светлозар Игов за романа можете да прочетете тук:

http://www.kultura.bg/article.php?id=14649

"Във всеки случай широката популярност никак не ме влече. Аз пиша по определен начин не за да се харесам някому, а защото такива са моите естетически разбирания, моят – да го кажем с цялата сериозност на тези думи – възглед за красивото. Литературата като всички изкуства е просто въплъщение на определен възглед за красивото. Моят възглед е такъв. Не бих седнал да правя компромиси с него, за да се харесам на когото и да е. Още повече ако говорим за България, тук читателската публика е толкова малка, че единствената причина да й угаждаш би била една смехотворна глупава суета."

Вижте цялото интервю на Митко Новков с автора, публикувано в списание Лик.