Прокълнатото щастие на леля Ица

"За деца се пише също като за възрастни, но по-трудно" – казва английският писател Марк Хадън, който през 2003 г. взе две литературни награди за възрастни с “книга за деца”. Хадън по всичко личи е прав – списъкът с добри детски книги се обновява доста по-рядко от качествените заглавия за възрастни.
“Весела чета с боси крачета” по текст на Зоя Василева и рисунки на Яна Левиева има всички шансове да се нареди на рафта с любимите детски книги.
Крачетата на веселата чета от заглавието вероятно са боси, понеже авторките са успели да влязат в детските обувки и да видят света през отворения, любопитен детски поглед, който иска да знае всичко, и прави неочаквани връзки между нещата. От тях познатият свят изведнъж добива поетични очертания. Зоя Василева е наясно, че за да говориш на детето, трябва да се изравниш с ръста му, да си честен и да избягваш фразата “още си малък, за да разбереш”. Освен за деца, “Весела чета с боси крачета” е за детето у родителя. Тя е и за съвременните информирани и знаещи градски деца, и за работещите им родители, постоянно надбягващи се с времето и умората.