Горещо червено

Всичко започва от интервю със съпругата на Райко Алексиев – Весела. И след него потича мътната река на миналото, излиза на повърхността, помита авторитети, лицемерие и наслагвания. Тази книга е плод на деветгодишно истинско журналистическо разследване. Текстовете в романа въздействат в няколко аспекта: историята – като факти и документи, личностите – морал и поведение, и съдбите на стотици случайни и неслучайни хора – смлени от „особеностите” на времето.

„Горещо червено” на Ивайла Александрова е художествено-документална книга за съдбата на българската интелигенция, обхващаща периода от 1935 до 1965 г. през историята за трагичната участ на художника Райко Алексиев. Три наситени с политически катаклизми десетилетия на насилие, злощастия и духовен погром, чието отражение върху поведенческия модел на българските интелектуалци остава живо и до днес. Самият исторически разказ за присъствия, позиции, реакции и избори, подкрепен от документалното, успява да се предпази от пристрастия, внушения и гледни точки, които биха подвели читателя в посока към ново митологизиране.

Малина Томова

"Отдавна не бях чел нещо толкова добре написано, толкова добре изследвано, толкова разтърсващо и същевременно толкова поетично и лирическо, въпреки ужасяващата тема - повече или по-малко масовото унищожаване на българската интелигенция след девети септември, но и преди това, в годините, които авторката изследва (1935-1965). В момента съм твърде много потопен в атмосферата на книгата, за да мога да я коментирам по-обективно, но при всички случаи я препоръчвам на всички.
Прочетете тази книга! Тя със сигурност ще остане в историята."

Отидете на страницата http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=518.0 и вижте всички читателски отзиви за книгата.

"Конструкцията на книгата е историята на Весела Алексиева и текстове, които изграждам на основата на архивите на МВР, на съдебните протоколи, които отворих, документите са свързани с повечето хора, с които тя общува. И личните спомени на хората, които са ги познавали, които докато пишех книгата лека-полека изчезваха, защото бяха възрастни, аз ги записвах накрая на живота им. Разговарях и със синовете на героите ми, независимо от коя страна на барикадата са били техните бащи - жертви, свидетели или палачи. Исках от тях да разказват за живота на родителите си погледнат откъм смъртта им. И се оказа, че смъртта намества много точно всичко - живота на бащите, на това, което се е случило през тези години в България, историята. Погледът през смъртта й даде друга дълбочина."

Ивайла Александрова в разговор с Евгения Мирева, който можете да прочетете тук:  http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16403