Сутринта на картоиграча

„Кристин Димитрова е една от най-изтъкнатите български поетеси от поколението, което започва да пише след 90-те. Потайни, ловки и остроумни, стиховете й се прокрадват към читателя иззад гърба му. Тя пише с измамна лекота, демонстрирайки, че да наблюдаваш отстрани не означава да избягваш проблема. Димитрова е особено добра в умението си да ни показва как изглежда светът и какво означава той.”
Анди Крофт, „Стихове, посветени на нашия свят” („Morning Star”) 

„На литературната ни сцена Кристин е напълно самостоятелен актьор. (...) Тя създава поетика на справедливостта, в която неприятната истина и заслугата тържествуват, а урбанизмът и мистицизмът на преживяванията са взаимозависими. Защото гадната реалност не промива разума на Кристин, а в дълбината на стихотворенията й почива „виновното” знание, че ирационалното по природата си е ликуващо рационално. Това знание укрепва чувствителността на Кристин, то поражда диалозите в нейната книга.”
Марин Бодаков, „Похвала на Кристин” (в. „Култура”) 

„Кристин Димитрова ме впечатли моментално. Имаше нещо свежо в стиховете й. Тя притежава едно такова развинтено, често пъти мрачно чувство за хумор и пише в сдържан, минималистки стил, като непрекъснато преобръща очакванията.”
Грегъри О’Донъхю, “Рима и разум в изтънченото изкуство на превода”, (в. „Irish Examiner”)

„Със стряскаща понякога проницателност – смес от остър ум и още по-изострена чувствителност – Кристин Димитрова преминава през безцветните делнични пространства, откривайки в тях неподозирани зевове, отваряйки непризнати и непризнаваеми ранимости, виждайки с жестока яснота невидими неща.”
Елка Димитрова, „Геометрия на зрящия разум”, (в. „Литературен вестник”)