Кралят на Хавана

Начин да се стигне до границата на литературата, до границата на героите, да не се скрива нищо за героите. Това е, което аз разбирам под мръсен реализъм. Има хора, които мислят, че мръсният реализъм означава да се говори за материалната мръсотия, каквато има в Сентро Хавана, или да описваш сексуални сцени. Но за мен да пишеш по този начин означава да стигнеш до предела на всеки герой, да не скриваш нищо. Ако на този тип му харесват мъжете и жените, значи че му харесват мъжете и жените. Не е бисексуален. Аз не мисля, че съществува бисексуален, нито хетеросексуален, нито хомосексуален тип. Аз мисля, че съществува сексуален човек. И го казвам. Според мен в литературата има едно основно нещо – аз разбирам литературата като акт на размисъл, на анализ, на прямота и живеейки живота – да го изследваш. Създавам литература, не журналистика, нито пък документ за нещо – напълно откровено, опитвайки се да кажа онова, което никой не се осмелява да каже. И издател, на когото не му харесва моята книга – да не я издава… 

Философията на Краля от Кралят на Хавана е да се живее в сегашния момент. Той е забравил миналото си, защото е претърпял много силен шок и никога не си прави планове за утрешния ден. Аз виждам Краля на Хавана почти като символичен образ. Вървя по улицата и постоянно виждам хора, които абсолютно биха могли да бъдат Краля на Хавана, хора, които продават фъстъци или просят милостиня. Това е като символ на бедния човек, съвършено бедния, който няма бъдеще и просто забравя за бъдещето си, защото знае, че бъдеще няма. Значи най-добре е да живее ден за ден с малко ром, една цигара… Тези цитати се отнасят за района 10-ти октомври, където се намира пазарът Куатро каминос (Четири пътя), но могат да се отнесат за което и да е друго място. Разрушените, изоставените, опустошените, мръсните, зловонните места се повтарят постоянно в моите текстове. Макар че тези места съществуват в реалния свят, понякога съм неспособен да ги отразя такива каквито са. Понякога са много по-свински и много по-неприятни, отколкото съм ги представил в книгите си. Аз мисля, че това, което ни спасява нас кубинците, е смесването на негри и бели, на европейци и африканци. Смесеният народ, мисля, че е чудесен народ. Няма нищо по-скучно от абсолютно хомогенния народ. . .

Педро Хуан Гутиерес