Вселюбов

В привидната простота на тази малка и изящна книжка са събрани множество светове ("Боже, колко необетован свят/ между тичинки, между съзвездия – / светли бездни от аромат,/ галактични стъмнени бездни..."). Тези светове не просто се обединяват от погледа на лирическия говорител, те се създават от него.
В този смисъл и фокусът на "Вселюбов" определя не толкова търсенето на любовта навсякъде, а сътворяващият дар на любовта, не любовният поглед, който заговаря, а този, който поражда. Затова и фигурата на майчинското начало е толкова многопосочно разгърната в тази книга и обхваща регистрите от възторга и радостта до болестта и смъртта ("Всички, синко, сме болни от обич. Неизлечимо.")