Подир сенките на литературата

Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната при/целеност на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най-вече заради своята (от мен, честно казано, осъзната чак след като се реших да сглобявам различните текстове в коалиционен текст) единна цел/евост, а именно – литературата, литературата и българското.

Отделен въпрос е как ще и как интерпретираме днес литературата, литературата и българското – дали като нещо изчезващо, дали като нещо въздигащо се, дали като нещо трето – например нормализиращо се (теза на Пламен Дойнов). Във всички случаи обаче сме в правото си да интерпретираме темата като важна – в началото на ХХІ век, изглежда, нито ние сме намерили себе си, нито пък литературата (ни) се е (само)намерила. Което донякъде е естествено – литературата, освен всичко друго, е непрестанно търсене и вероятно това е, което някои объркват с нейна смърт (Александър Кьосев например). Процес на непрекъсната самоидентификация, на изгубвана и възстановявана идентичност, на смяна на идентичността – литературата не вампирясва, литературата детективства. От отломки и руини, от белези и следи създава и възстановява себе си. Самоизгражда се. Самоизграждане на болката, но все пак – самоизграждане. Ако за това ú детективстване, в това ú следотърсачество подборът от текстове, оформящ настоящия том, допринася и я улеснява поне малко, поне малко ú спестява мъки и страдания, авторът ще смята, че се е справил успешно. Както се казва, стига му тази награда...

Митко Новков

Прочети откъс