Яловата вдовица

"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката.
Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."

Петър Величков, критик 

"... Друго много важно, което не може да се подмине за книгата, това е езикът на който е написана. Каква звучност има в него, багра, взета сякаш от есенна планина, струяща, плавна, дълбоко човечна – от раз да повярваш и на авторката, и на героя като се оставяш да те водят в дебрите от случки, съдби, описания. Просто се доверяваш, харесваш и си казваш ”Боже колко красота имало в този български език!”

http://forum.belitsa.com/viewtopic.php?t=262

"...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще навлеза в чуждо бранище. Бойка е показала нещо, което нашата литература не е искала да си го спомня и да разкаже за него. Бойка го нарича "срамен грях". Разказано с велокидушие, с болка, с благородство [...] извисено до художествени санкции и пречистване."

Валентин Караманчев, писател


"Книгата е натръпнала с образи и богато оцветени вълнуващи мисли, натежала е като пита, току-що извадена от кошера. И най-важното – Бойка Асиова владее именно магията да разказва, защото е заложена в нея. Тя е естествен човек, който не приказва, а се изповядва. Нито едно козметично приспособление няма в повествованието й. Бойка Асиова поднася нещата с такава сурова прелест, че прозата й е истинско изпитание за читателя. И проверка от кой вид е: от истинските ценители на словесното изкуство или от любителите на парфюмирани трици."

Николай Хайтов по повод книгата “Мир вам, сто врабчета”, (в. “Български писател”)

"...Героите ти? Не, не бих ги нарекла колоритни. Бога ми, безмерно истински, красиви, благородни - толкова са мили, добри, себе си, толкова си личи, че ги обичаш, че ми се ще, като ги срещнеш, да им кажеш много здраве от мене."

Пенка Ангелова, читателка, село Ведрина, Добричко, из писмо за "Яловата вдовица"

Допълнителна информация: второ издание