Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Педро Хуан Гутиерес започва работа единайсетгодишен като продавач на вестници и сладолед. Работил е като инструктор по плуване и кану-каяк, селскостопански работник, строителен техник, дизайнер, радио-водещ и журналист. Той е художник, скулптор и автор на няколко поетични книги. Живее в Хавана. Романът му „Мръсна хаванска трилогия“ (1998) е световен бестселър, преведен е на петнайсет езика. За него ми разказват първо Луиз и Енрике в бар „Париж“ в старата Хавана, през пролетта на 2005: „Ако има някой, който казва истината за Куба, това е той – Педро Хуан Гутиерес. На всяка цена трябва да прочетеш „Мръсна хаванска трилогия“, велика книга, тук всички я четат тайно.“ Педро Хуан Гутиерес е забранен за четене в Куба, но продължава да живее в Куба. Чувам това име още няколко пъти след това – един от култовите кубински писатели в момента, придобил световна известност с „Мръсна хаванска трилогия“ (Trilogнa sucia de La Habana, 1998) и поредицата Centro Habana, в която влизат El Rey de La Habana, Animal tropical, El insaciable hombre araсa и Carne de perro.
"Роден през 1950 година в Матансас, живее в Хавана, където се издържа от писане и рисуване. Пътува по света много заради книгите си. Няколко месеца по-късно си купувам „Мръсна хаванска трилогия“ в Бат, Англия, вече второ или трето издание на английски. Трудно ми е да повярвам, че чета толкова искрена книга за Куба. „Свиквах с доста неща в моя живот”, пише той. „Свиквах с бедността, тренирах се да не бъда амбициозен, защото ако бях, нямаше да оцелея”. Всъщност – какво те спасява, когато животът около тебе се разпада и нищо от стария твой свят не е останало да те държи на повърхността? (По-голяма част от действието се развива през 1994 – една от най-тежките години в икономическо отношение в Куба, време на масов глад, когато хиляди кубинци емигрират със саморъчно направени салове за Маями.) Сексът, ромът, марихуаната и малко румба, ако е възможно – е отговорът, който дава героят на Педро Хуан. Тези са нещата, заради които не полудяваш съвсем. Езикът на книгата е безпощаден, циничен, оголен. „Само ядосаното, агресивно изкуство може да покаже другата част на света, тази, която никога не виждаме или се опитваме да не виждаме, за да избегнем собственото си объркване”, казва Педро Хуан в книгата, заявявайки открито своето кредо: „Човек,който е достигнал перфектен баланс, е твърде близо до Бога, за да бъде артист”.
Диана Иванова
Допълнителни бележки: второ издание
Тук можете да прочетете интервю на Диана Иванова с автора:
http://cuba.zaedno.net/page/article_
"Куба през XXI век е страна, в която има забранени книги. Една такава книга е “Мръсна хаванска трилогия” (“Trilogia sucia de La Habana”), издадена през 1998 г. за първи път и преведена от Еми Барух на български. Родното издание е част от поредицата “Отвъд” на ИК “Жанет 45”.
Купих си книгата, защото трябваше да напиша нещо, посветено на Куба, а работата не предвиждаше командировка до съответната дестинация. Реших, че ще разбера повече, ако надникна във виждането на някой кубински автор и ето насреща Педро Хуан Гутиерес (най-известният по света съвременен кубински писател, забранен за четене в родината си), който сам окачествява своя стил като мръсен реализъм. Наричат го Краля на Хавана (по заглавие на друг негов роман). Това просто е неговият град, а Куба е неговият остров, “...на Карибите. Както е слънчево, изведнъж започва да духа и да вали и човек се оказва насред ураган.”
Целият текст на Мария Шегунова в секцията "Фокус: Куба" на Mynews.com четете тук: http://focus.mynews.bg/cuba/article/19
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 12.99 лв. | Цена online 12.34 лв. | Купи ![]()
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 9.00 лв. | Цена online 8.55 лв. | Купи ![]()
Отзиви на читатели (7)
Потресаваща..
po-skoro ne
havana
kubinskiqt Charles Bukowski
http://www.pedrojuangutierrez.com/Libros_Prosa.htm
Невероятни
хавана
моят мръсен хавански опиат
Поглъщах го хаотично – не можех да се спра, но в същото време исках да си удължа удоволствието от това неземно изживяване и насила се спирах. Накрая не издържах и свърших набързо. Приятелят ми го пое веднага. „Казах ли ти аз, казах ли ти? ”, ми казваше той като ми се обаждаше развълнуван посред нощ да ми чете откъси от книгата. После започнахме да я четем заедно. Той лежеше на гърдите ми, а аз му четях. Един ден, беше в началото на март и бе адски студено, докато се къпехме в една баня със счупен прозорец и зъзнехме под хладката вода, той ме погледна в очите и ми каза „Имам чувството, че живея с тебе в Хвана. ”
Странно, не съм испано говоряща, бегло познавам Латино културата, почти съм отказала цигарите и затова пурите не ме привличат особено, не съм фенка на рома и съм имала щастието (или пък не?) да се родя в първата половина на '80те и така да не се сблъскам лице в лице с комунизма. Да, няма основание книгата да ме трогва толкова много, но Пардо-Хуан е просто магнетичен, нищо след него не е същото...
Не помня какво прочетох след това, всичко ми се струваше блудкаво, безлично и безвкусно, изпълнено с лицемерн романтизъм и престорена красота. А аз исках истински истории, бруталност, циничен уличен език, при който изпраженията са лайна, пенисите са курове, а сесксът е диво ебане. Не, не съм нинфоманка или мазохистка, просто обичам понякога реалността да се стоварва отгоре ми като тежкотоварен влак. Дейсва ми отразвяващо, Педро-Хуан е моят психоаналитик.
За рождения си ден през май получих „Кралят на Хавана”. Най-логичният подарък от приятеля ми, друго не би ме впечатлило. За пореден път усетих Хавана физически, вдъхнах от морския въздух изпълнен с миризма на селитра и се разходих по Малекон. Пак се пренесох в друго измерение, като и този път се мъчех да контролирам поривите си да не го погълна на веднъж, а това е невъзможно, this is the ultimate one-sitting book.
Оня ден случайно чух по телевизията, че е излязло „Животното”. Още на другия ден си го купих, не можах да се стърпя и да чакам цели десет дни до Св. Валентин. Този път съм решила да го поемам бавно и равномерно, иначе ще се побъркам от свръх дозата!
И все пак, Пердо-Хуан не би бил толкова истински, ако не беше гениалният превод на Еми Барух. Адмирации за тая жена, която явно му е влязла под кожата на тоя брутален маниак. Аз и приятелите ми, които заразих с вируса „Педро-Хуан” очакваме още от нашето лекарство. Иначе ще озвереем като хаванци!
Напишете отзив за книгата