Разпознавания

Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и рибаря на Хемингуей, за да дефинира себе си като терористичен акт в тера инкогнита на многоезичието, в който постмодерното е бременност, а не ентропия. „Щутгартер Цайтунг” нарече Цвета Софрониева бродница между световете в търсене на собствено понятие за родно, а американският „Карънт” съзря в поезията ú стабилна сила в междувековния ни свят, люшкащ се между еуфорията и разочарованието.

Миглена Николчина