Горният етаж

Ако “Hash oil” беше филм, със сигурност щеше да бъде единствената комедия забранена за лица до 18 годишна възраст. Изобилства от дрога и нецензурни думи. Това обаче не трябва да ви безпокои – със сигурност ще се откриете някъде между страниците... Романът на Момчил Николов ще ви хареса защото е весел, свеж и отчайващо съвременен... Става дума за невероятното хашишово масло, което се произвежда от отец Ангеларий в затънтен манастир. Оттук идват и главоболията. Всичко обаче се движи около еднократната доза, хумора, героизма от скука и е далеч от наркоманията и големите сделки. Иначе как ще обясните метафизичен експеримент, в който духовете на надрусаните с гъба си уреждат среща в подлеза на хотел Плиска? Или белия заек Джим Кери, който е луд по чипса?
...Казано иначе, Момчил Николов забърква една балканска, халюциногенна текстова суматоха, която препраща може би към измеренията на Ървин Уелш и култовия “Трейнспотинг”.

"...тогава видях първия истински герой на настоящата повест - The Hindu Girl, което стана ето как: Две бизнесдами, с вид на новозабогатели селянки, на възраст малко под четиридесетте, или не бизнесдами - нека да бъдат типични съпруги на български вносители на неясни безмитни неща, се стараеха лудешки да сритат едно черно пиле, предполагам кос. Пилето по някаква причина беше спешено, подскачаше по паважа покрай трамвайната линия, бизнессъпругите размахваха нозе, неколкослойният лак на дебелия нокът на големия пръст на едната, приличен на релефна карта на Странджа, се опитваше да се забие навеки в съзнанието ми, едвам го забравих, когато гарджето, съскащо, с разперени криле, опитващо се да бъде заплашително, но постигащо единствено ефекта на гнусна некрасивост, се навря под един москвич. Селянките се оттеглиха в светлината на юнския следобед, псувайки неумело, както е характерно за класата им. Тогава от трамвая бързо слезе Дъ Хинду Гьрл, тя изглежда бе гледала схватката през мръсните стъкла, преди трамваят да спре, и се спусна към колата, криеща косчето, с жал и бурен интерес в очите. Носеше жълточервено сари и беше особено мургава, по-кафява и от най-черните ни цигани, предполагам - с произход от дравидите - коренното население на Южна Индия, преди арийците да изсветлят гена на Севера. Започна да бърка под москвича, видимо искаше да извади черното пиленце, а то изглежда изотдолу я кълвеше в съпротива, но тя все пак успя, извади свистящата черна твар и я долепи до лилавеещите си устни. А красива младата индийка не беше, беше само много симпатична. И сякаш лилавото петно между очите се бе разляло, та третото й око обхващаше цялото разстояние между първото и второто.