Приключенията на Меги и Ваньо

Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество.

Летен ден. Всичко е в искрящо, весело, златно жълто – житата, слънчевите зайчета, поточето, игликата, човката на врабчето, къдриците на детето, жълтурчето... „И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...“
Образите и стиховете са от последната детска книжка на Мая Дългъчева с римувани приказки „Пъстри приказалки”. Всъщност всички детски книжки на Мая и двете й стихосбирки за възрастни „Семки от ябълката“ (2000) и „Друга приказка“ (2005) са подобни на пресен жълтък... Защото са обратното на запъртък. От тях винаги изскача пиленце. Винаги блика живот.
Това не значи, че са фанфарно или фанфаронски бодряшки. Противопоказен им е програмираният хепиенд. Не приличат и на крайпътно заведение на „Хепи“ – да хапнеш надве-натри, макар и вкусно, и да продължиш пътя си. Те, приказките, са пътят. В тях нещата не са наблюдавани, не са описани и, пази боже, хербаризирани, пък дори и като четирилистна детелина. Всичко в римуваните приказки на Мая става в момента, тече, свети, скача, пее, пропуква черупката на яйцето и се търкулва по пътя. Понякога летейки. На нас, нейните малки, по-големи, най-големи и пак малки читатели, ни порасват крила. Не ставаме ангели – ставаме малко по-бели. И по-цветни.
По-цветни – като пъстри приказалки. Благодарим ти, Мая!