Плодът на познанието

Книга за женското тяло като биологичен обект и социалан конструкт. Книга, едновременно симпатична и гениална, за която веднага ми се прииска да напиша няколко думи. И можех да тръгна в толкова много посоки - да я похваля, например, за смелостта да назовава нещата с истинските им имена или пък да я поздравя за грижливо подбраната фактология. Можех да поспра поглед върху чудните рисунки и да кажа нещичко за тях или да се възхитя шумно от умението на Лив Стрьомквист да маскира най-честния учебник по биология, попадал в ръцете ми, като несериозен – уж – комикс.

Избирам за начало... началото. Корицата. Автоматът, нарисуван там, първо ме обърква, но после насочва мислите ми към най-силните оръжия на книгата – иронията и самоиронията.

Хуморът. Има една особена елегантност в това да вземеш нещо тъжно като системното наблъскване на групи хора в политически удобни стереотипи и да го погледнеш отвисоко, с лека усмивка. Стряскащите, почти анедоктични факти от далечното и съвсем близкото минало, които Стрьомквит е подбрала, работят чудесно за авторката и крайната цел на комикса – сразязането на врага с оръжието на сатирата. Мъже, отворили гроба на Кралица Кристина, за да проверят биологичните качества на – уж интерсексуалния ѝ – “плод на познанието”? Фройд и Вилхем Флис, които безцеремонно пренасят вярването си, че кихането и половите органи може би са свързани, върху операционната маса и невинните носове на пациентките си? Истински вицове, разказани от историята. Смущаващи и граничещи с абсурда, те стряскат и събуждат, но го правят не с назидателно размахан пръст, а с намигване.

Самоиронията. Важно е да отбележим, че Стрьомквист не се опитва да отдели себе си или жените от греховете на човечеството. Пише, че феминистките движения неведнъж сами са се подхлъзвали в удобния дискурс за моралното превъзходство на жената над мъжа, изобщо за различността ѝ. А когато се надсмива на анатомично непълното изображение на женско тяло, изпратено в Космоса със сондата “Пионер”, Стрьомквист ляга под ножа заедно с цялото човечество, което се изчервява от неоправдан срам дори пред някакъв предполагаем извънземен живот и заради нещо толкова просто и естествено като женския полов орган.

Супер четиво, което със сигурност има нужда от продължение. Любопитни, а някои даже скандални, факти. Шрифтът на места беше труден за четене, но иронията и алтернативният начин за предаване на информацията са просто страхотни. Запазвам комикса в библиотеката за поколенията.