ДНК

Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални истории се сливат така, че могат да объркат читателя къде и дали наистина се случва всичко това. Романът „Места за загубване“ играе смело с времената. Пренася четящия ту в миналото, където всичко е сигурно, ту го поставя в настоящето, което често го измъчва, а после, насложено върху настояще и бъдеще, рисува въображаеми картини.

За стихосбирката “Иначе казано” Иванка Могилска става  носител на "Националната литературна награда" Владимир Башев" за 2012, която се връчва от Националния литературен музей, Литературния кабинет “Владимир Башев” и Националния дарителски фонд “13 века България” в дома на поета, функциониращ днес като литературен кабинет.

За стихосбирката си „Иначе казано” – Иванка Могилска получава от Национален дарителски фонд „13 века България” литография от художничката Любомира Белева и грамота от Националния литературен музей.

Наградата осигурява изпълнителния директор на Националния дарителски фонд „13 века България” проф. Греди Асса. Присъжда се на всеки две години за издадена стихосбирка на автор до 32 години – възрастта, на която си отива Владимир Башев.

"Момиче, което пише за себе си в 3 л., ед.ч. Допада ми тихото и непоклатимо разбиране каква по-точно е поезия в “Иначе казано” - порив към самоусъвършенстване чрез премерена реч; обръщениe към човек, комуто да поверим незрелищен, но зрял лирически образ...