Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването.
. . .
Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно към устоите на забравения и сбутан в ъгъла морал.
Христина Мирчева
Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита „Мушморок такъв!“, значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител. „Ние мушмороците” е сборник от щуротии, пакости, забавни истории, недоразумения между малки и големи, мимолетни делници и още по-мимолетни празници...
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 13.00 лв. | Цена online 12.35 лв. | Купи
Зеленогледите виждат всичко в зелено: тревата, къщите ... дори небето!
„Пращате ме за зелен хайвер“ — си казвате вие, но попитайте някой зеленоглед, и той ще ви обясни важно:
— Елементарно е като зелен фасул: цялата вселена е зелена.
— Какво зеленообразие, — ще ахне друг — възхизеленително!
* * *
При публикуването и във Франция, Зеленогледите беше посрещната от медиите и общественото мнение най-вече като приказка за толерантността, уважението към различията и различните, способността ни да живеем заедно.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 18.00 лв. | Цена online 17.10 лв. | Купи
Отзиви на читатели (1)
Приказки за пораснали деца
В приказките на Иглика Дионисиева, обаче, откриваме съвсем неочаквани сюжети, по-скоро стъпили здраво върху реалността, въпреки причудливостта и магичността си на места. Това не са наивни приказки за принцове и принцеси, въобще не са приказки за деца, а за възрастни, които понякога стряскат с откровеността си и справедливостта, която раздават. Това са текстове шамари, каквито само съдбата раздава, тоест авторката се явява един вид носителка на справедливост и отрезвяване, с които буквално преобръща живота на героите си, но и на нас – читателите. Между другото, героите в книгата стоят съвсем достоверно на фона на описаните събития и оставят впечатление, че са реално съществуващи лица, както и самите сюжети. На пръв поглед случките са нетипични и е малко вероятно да се случат в живота точно по начина, по който са описани, но съдбата, както знаем, често се явява под формата на символи и дава индиректни отговори и решения. Точно затова и разказите са наречени приказки, защото боравят със символиката и митичното.
Още първата приказка разпали въображението ми – “Приказка за детето, което не искаше да играе”. В нея се разказва за едно момче, което на своя прощъпулник дори не забелязва лъскавите играчки, наредени пред него, а грабва отвертката – единствения поставен инструмент сред предметите. От този ден нататък, детето не желае никакви играчки, то вече е избрало своята. По-късно започва да рисува с флумастери и моливи всякакви причудливи форми. Работата на баща му била да отговаря за електрическия стол в един затвор. Столът обаче започнал често да се поврежда – жиците не правели добър контакт и не пускали ток, което пречело на извършването на присъдите. Шефът заповядва на човека да занесе стола у дома си и да го поправи. Така и направил.
В къщи бащата забранил на жена си и детето да влизат в гаража, където щял да го поправи. На следващата сутрин отишъл до магазина, за да купи необходимите части и после спокойно да се залови за работа. Момченцето това и чакало. Взело ключовете за гаража от джоба на комбинезона на баща си и започнал да разглежда частите на интересната машина.
Тук въображението ми се разпали. Представих си каква ирония на съдбата би било, ако се окаже, че малкото момче, макар и несъзнателно, е успяло да поправи машината, с която баща му отговорно да убива други хора, ако ще и да си заслужават присъдата. Звучи покъртително как едно дете прави възможна смъртта на куп хора. Но финалът е друг, само че ще го оставя в тайна.
Друг покъртителен разказ е “Приказка за пръстите”, която ми напомни за истинска история, случила се на мои съседи преди време. Ужасяващ разказ за Божието наказание за едно уж невинно зло, извършено от чисто човешко задоволство от притежанието на власт, макар и незначително малка. Едно доказателство, че нищо в този живот не остава ненаказано и рано или късно, съдбата си плаща, че и двойно. Тази приказка остави най-траен отпечатък в съзнанието ми и всеки път, когато се сетя за нея, потръпвам. Защото е толкова близка до истинския живот, че е плашещо
Това е втората книга с проза на Иглика, с която тя защитава категорично името си на добър писател. Изключително проникновена и със завършен личен почерк, което е безкрайно важно за разпознаваемостта на един автор. Иглика Дионисиева е от онези личности, които винаги търсят различното и себе си в него, без да се стреми да имитира никого или да следва някакви “модни течения” в писането. Силно препоръчвам “Приказки от високосната година” (изд. “Жанет 45”) на тези, които искат да държат в ръцете си наистина стойностно четиво.
Напишете отзив за книгата