Пóла

Златомир Златанов (1953) е автор на поетически, белетристични и философско-есеистични книги. Характерен представител на поколението, което през 80-те години отхвърли официалните естетически канони, той и днес пребивава в своеобразния си „ъндърграунд“ – не като аутсайдер, а като доброволен заточеник на мисловните си терзания. Цялостните му проявления са свързани с утвърждаването на постмодернистичното писмо в българската литература, поради което е сочен като предтеча на днешните млади експериментатори. Експресивно-метафоричните му стихове се градят върху широки интертекстуални пространства, представящи екзистенциалната и духовната многопластовост на модерния човек с неговите трагически неразрешими колизии.

В прозата си авторът разрушава обичайната сюжетност, класическата структурираност на герои и конфликти, често прибягва до интелектуално-есеистични отклонения и асоциации, което изисква активната читателска инициатива. Така е и в романа „Пола“ – едно от трудните и проблематични четива в българската литература. Неговите сложни асоциативни решетки могат да бъдат отключени чрез усвоеното от Дерида, Лакан, Бодрийяр, чиито духове често водят съвременния Хамлет в различни посоки. Със своята амбивалетност, херметичност и затруднена комуникативност романът е характерен продукт на българската постмодернистка проза.