Напускане на спомена

„Напускане на спомена“ е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен дъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне.

Стефан Иванов


Поезията на Вангел Имреоров е поезия на движението. Глаголите са нейните главни действащи лица. Те повеждат читателя в едно дълго бягане, в което не липсват препятствия. Летвата на места е вдигната високо - чудесно предизвикателство за подготвените читатели. „Напускане на спомена“ е книга за любовта. За възможните начини по които я постигаме, и за невъзможните по които я губим. И докато спомените често ни напускат, то усещането за добра поезия след прочитане на книгата остава за дълго при нас.

Владислав Христов

Силен дебют на поет, който е постигнал достатъчна зрелост и умението да остава в миговете колкото му е необходимо. За да ги превърне в поезия. И да ни ги подари.

Петър Чухов