Вавилонска хроника

Станислав Стратиев (1941 – 2001) е популярен български белетрист, фейлетонист и драматург, чиито пиеси са сред съвременната театрална класика и са играни по много европейски сцени. Той е зачинател на така наречената „инфантилна“ проза на 70-те години, наложила образа на младия правдотърсач, опълчил се срещу идейните и нравствените догми на обществото.

През последното десетилетие от живота си писателят създава няколко сатирично-притчови книги, които изграждат забележителен трагикомичен епос за перипетиите на съвременна България. С удивителното си чувство за хумор, с дълбоките си прозрения в националния и балканския характер, преценяващ родното и световното от уникалната си гледна точка, последната книга от този епос, „Вавилонска хроника“, е шедьовър на съвременната литература. В съставящите я кратки истории за самородния селски мислител Паскал (алюзията с френския философ е явна) противоречията, абсурдите и нонсенсите на живота са разиграни с иронико-сатирична сила, напомняща образците на Зошченко, Хармс, Брехт, Мрожек. С изключителна находчивост авторът синтезира смеховите и драматичните проявления на живота в интелектуално-нравствените послания на прозата си. Това е книга, която възбужда спонтанен смях, но и горчив размисъл върху вечните и съвременните приключения на българското. Определено може да се каже, че който иска да вникне в същината на характера на българина, трябва да познава тази интелектуална, оригинална, запомняща се творба.