Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Животът без музика


images

Животът без музика

от Людмила Миндова

Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее.

Илко Димитров

 

Вече да се говори  човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат – този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един – светът на поезията, в който „онзи, който няма нищо, има всичко”.

Силвия Чолева 

 

ИЗХОД

 

Първо си губиш шапката и шала,
после ръкавиците и ключовете,
после чадъра и чантата,
после приятели, гаджета.
От време на време повтаряш
загубите,
за да си припомниш думите
за нещата.
 
Накрая, когато всичко е изгубено,
виждаш:
целият си омотан в конци,
като онези, с които като малък си носил
ръкавиците и ключовете на врата си.
Само че кълбото от тези конци
няма как вече да се размотае
и ти знаеш, че изходът от пашкула е един –
да изгубиш себе си. 

Людмила Миндова 

  • Заглавие: Животът без музика
  • Автор: Людмила Миндова
  • Оформление: Кирил Златков
  • Редактор: Марин Бодаков
  • Жанр: Поезия
  • Поредица: --
  • Корична цена: 12.00 лв.
  • Цена online: 11.40 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 90
  • Дата на издаване: 03.2016
  • ISBN: 978 619 186 218 4




Отзиви на читатели (1)

покажи всички само заглавията покажи всички

ПОЕТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ЖИВОТ (БЕЗ МУЗИКА)

от Иглика Дионисиева, написан на 2016-06-15 16:01:35 720
Животът без музика. Стряскащо твърдение, стига веднага да си представим неговата възможност, тук и сега, без значение дали като вариант за самите нас или за някого другиго. Животът без музика - това, което го прави лесно достъпно за всеки от нас динамичният и брутален свят. И въпреки тези представи и реалности, упорито си мисля, убедена съм, че не съществува такъв живот. И новата поетична книга на Людмила Миндова, макар и озаглавена така, потвърждава убедеността ми в живеенето с музика.
Още с вглеждането се в корицата, дело на Кирил Златков, читателят е въвлечен в диалог с книгата. Какво е грифът без струни – край, присъда, или предизвикателство – за нова борба и нова реализация, с други, по-верни средства?
Людмила Миндова е озаглавила и книгата, и първия от поетичните цикли в нея „Животът без музика”. Въпреки дублирането в наименованието, то не ми звучи логически аксиоматично. От епиграфа и стихотворението „Животът без музика” разбирам, че музиката може да бъде невъзможна или спряна само за момент. Музикалният инструмент или човешкият живот могат да бъдат подложени на деконструкция. И музиката възобновява своето звучене, чрез други изразяващи я вещи или хора. Животът я изразява – като плуване „в най-дълбоката река” („Вход”), като излизане от кожата („Отвън”), като чуване на тишината („Зимна приказка”) – онова необходимо пространство за осъществяване (а не само за отмиране) на музиката. Животът без музика, независимо дали като момент или като епизод, е памет и разговор с обичани (прекрачили отвъд) поети, разговор за поезия; той е „Вход” и „Изход”, той е „Драма”, но и „Зимна приказка”. Такъв, немузикален, го правят изключителни, ненадейно връхлитащи човека тежки моменти, или удари на съдбата, и го изкарват извън релси. Или, ако приемем, че така се случва с всички, които живеем тук – ставаме „представителна извадка” на ненормалността, която аксиоматично се оказва единствена нормалност в изкривената битийност на обществото. Ето го „Булевард България” – топоним, който „бяга” далеч от фактическата си софийска пространствена фиксираност; цикълът стихотворения с това име е ярка метафора на родния социум, на българската ендемичност, която бодро шества и се показва по човешките пътища. Стихотворенията тук спират дъха със силата на словото и на това, което то изрича: те са откровения („Макар и късно”, „Бележка за вкуса”, „Следи”, „Хроника”, „Децата на Илия”), за чиито истини няма как да си готов; те са „разкази” без продължение („Детска площадка”, „Трима братя”). Лирически цялости, силни като викове и удари („Булевард България”, „Опитай”) и поезия, изговаряща божественото афористично („Стълба към небето”, „Толкова много ангели”). Въпреки преобръщането на смислите, в това поетично ядро и в най-изстраданите стихове струи оптимизъм („Макар и късно”, „Булевард България”, „Опитай”, „Толкова много ангели”). Този оптимизъм се влива и увеличава потока си в цикъла „Средиземноморие”. Пълноводно и топло смислово ядро – с поезия за балканското като красота и любов („Любляна”, „Без отговор”, „Средиземноморие”, „Роман”). Същевременно Средиземноморието тук е показано като място, в което човек достига до такива истини, които няма как да бъдат изговорени – а трябва да бъдат пиктографски разказани или татуирани в публичното пространство, за да могат да се приемат по-малко болезнено, като графитите. Така се и казват няколко от тези стихотворения – „Графит 1,2,3 и 4”. „Графит 2” е емблематичен за цикъла, за стихосбирката и за опитностите от живота:
„Някои провали няма как да се признаят никога.
Някои успехи също.

Как да кажеш на отчаяния,
че си влюбен;
Как да кажеш на влюбения,
че си отчаян?

Прескачаш оградата,
с език,останал
да виси на нея.”
Следват стихотворения, чиито послания изговарят екзистенциално важни за автора си неща – и понеже за тях трябва да се говори с много любов и нежност – тези лирически текстове са наречени песни – „Песен 1,2,3 и 4”. Четейки тези стихотворения и достигайки до тристишието „Неуловимо” – човек се оказва „засят” наново с човечност, със свят, в който е възможно „ножовете ви да разцъфнат” и да не е потърпевш от игрите/живеенето ни – само така ще има
„лов на пеперуди
без карфици в ръката”
авторката фиксира вниманието на читателя върху „Скоростта на детството”. Лириката, съставяща поетичния цикъл, обуславя един много по-широк смисъл и рамка, надхвърлящи лексикално присъщите на словосъчетанието. Детството не е само първият етап от живота; то е „Избор”, в който базата е любовта; то е грижа, свобода и сила („Колкото можеш да носиш с уста”, „Череши”) – изглежда сякаш друга е темата, отново любовта, но нима е възможно въобще детство извън любовта? Скоростта на детството, на живота, на чудото, е сравнена с тази на светлината –
„По-бързо е от светкавицата
на фотоапарата.”
(„Скоростта на детството”)
И още: „На светлия не му е тъмно.”(„Светлината”).
Но тъй като Л. Миндова в едно друго стихотворение от книгата („Ябълка”) призовава към цялост, се връщам към петстишието „Мрак”, за да се състои пълнотата на видимото. Там, в съседство, е друго стихотворение, говорещо за спирането на детството – като нещо, след чието случване няма музика, няма празници, няма осъществяване на родителство и живот – „Цветя по завивката”. Състояние, непосилно за човешката природа, немислимо без божествена подкрепа. Тук болката не е назована, защото тя не е маркирана само като следствие от проявлението на смъртта; болката е и пространство за живот, „Място за влюбване”. Тя се явява там, където няма вяра и няма любов („Не вярваш ли в любовта?”), тя е еквивалент на всеки миг/или живот без музика. И е невъзможна, където изчезва границата между човешкото и божественото („Път и плът”).
Поетесата Л. Миндова познава силата на двоичността и майсторски я използва в по-голямата част от стихотворенията си. По този начин тя е постъпила и с болката и липсата на смисъл и желание за бъдеще: обещала ни е такива в заглавието на книгата, а в края на стихосбирката е поместила стихотворението „Боже на видимото и невидимото” – молитва и химн, които отмахват обещаното, правят го невъзможно; стихотворение, което връща поезията в нейната първа същност и роля – като средство за общуване със сакралното. „Боже на видимото и невидимото” е такъв лирически текст, който приемам като една от най-силните причини за живот. И за поезия.




Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *