Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Има страшно“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“, „Шепа лъскави череши“, „Чисти стихотворения“, както и текстове, непубликувани досега.
Веселина Седларска: „Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове – отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от самата поезия, която има правото да си измисля всичко, включително и имена. Мария Донева, в този случай.“
„Навън пък е такава мъгла!
А аз се наслаждавам на новата книга на Мария Донева, пълна с любими стихотворения!
Тя е решила да приюти някои от всичките си прекрасни дечица под нова корица. Те сега живеят нов живот под едно нежно листенце и много се обичат. Проверих!
Много са послушни, бляскави, мили и още по-любими от всякога.
Тъй че, дори и да имате всички книги на тази прекрасна поетеса, в които живеят същите стихотворения, трябва да имате и тази антология!
Защото всичко, на което пише „Мария Донева“ трябва да се притежава, да се прегръща и да се обича! А има и изненадииии!
Разбира се, препрочитането на нейните стихотворения ще ви направи двойно по-щастливи! Те топлят, милват, съчувстват, гушат се, смеят се с теб, пипат те по нослето и те уверяват за пореден път, че всичко в душата ти е наред!
Накрая единственото, което ти се иска направиш е да въздъхнеш и да се усмихнеш така, както само човек като Мария Донева може да те усмихне!“
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 15.00 лв. | Цена online 14.25 лв. | Купи
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 23.00 лв. | Цена online 21.85 лв. | Купи
Отзиви на читатели (1)
Лятно утро
С Мария Донева лятото е постоянно усещане за съществуване, за утопия (отвъд любовта), константа на себе си. От прашните обувки измити от дъжда, до саждите по роклята на баба. Портал на време, в което светът е един по-(във всичките си възможни състояния)влюбен, по-наивен, по-женски (като захарен памук), по-географски неопределен.
Лятото като сезон, понятие, усещане, като дрехата, която те оставя гол (поетично по мъжки, голата жена е поет). Но сезоните се менят, твърде къси, твърде дълги, все недостатъчни. Слънцето ще стане - стотинка. Капачка от бира. Изядено от студения вятър. "Дрехата ми е корица на книга.", а не топлите утринни лъчи. Ще се сгреем по нашенски "няма друг алкохол - само мекият спомен."
В последните пет минути лято си пожелавам най-лесното - "Да бъда тук и никъде да не отивам... Да ми е просто и красиво". А август е твърде къс за лятното ми светоусещане.
Напишете отзив за книгата