Сбогуване с нарцисизма

“Сбогуване с нарцисизма” не е раздяла с ненужните подробности от пейзажа и характера. Навсякъде има и друго присъствие: “Ще ти запаля цигарата”, “нейното лице”, “приказки за очите ти”, “Да откраднем нещо/ заедно”, “Има там едно момиче”, “Обичам усмивката й”, “той иска да й подари”, “До 3 през нощта/те са заедно”,
“Твоят Париж/не е моят Париж”.
Поезията е пристъпване в доскоро лична и забранена за останалите зона, която вече не е музей, не е обществена библиотека, а твоят първи, втори, пети прочит, твоето вникване зад авторовите емоции. Опитът да се поставиш на неговото място и да пробваш как звучат думите му, изказани с гласа ти.
Ябълката - символ на началото, играта, края, поетът използва в “Малко”.
“нека има там
една ябълка
един нож
и едно сърце”

“да бели ябълка
с часовников механизъм”

‘STEAMPUNK”

“Ябълката
в огледалото
е огризка”

“Ябълката”

При подредбата на думите няма случайност. Случайни могат да са само нашите размисли и подозрения.
Поезията на Петър Чухов е белязана от музика и вглеждане, от отсъствия, които напомнят какво си имал и загубил, какво би имал, ако пуснеш придобитото да отлети свободно и да се завърне.
Краткостта е признак на сгъстеност и редактиране до излъскване на всеки звук и знак. “Въпрос, който никога не са ви задавали, а сте искали да ви зададат”, “Целувка”, “Флирт”, “Нещата от живота”, “Фонтанът”, “Вътрешна емиграция”, “Глухота” и още... предизвикват читателя да не изоставя книгата с илюстрацията на корицата от Капка Кънева, където хартиеното сърце сякаш тупка и ти дава знак да се присъединиш към живота на една любов. Нова, стара, премълчана.
Без сбогуване или напротив – въпреки сбогуванията.

* Цитат от стихотворението “Вътрешна емиграция”