И други истории

В движението си към художествена компактност авторът достига до „И други истории“ – сборник от четивни разкази, зад чиято реалистика се провиждат образите на иреалното. Подобен художествен дискурс е познат от търсенията на българския диаболизъм през 20-те години на ХХ век. Тогава, не без влиянието на Х. Х. Еверс и Г. Майринк, авангардно настроени белетристи (Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов) атакуват класическия реализъм чрез фантасмагоризмите на ирационалните си построения. Подобни построения има и тук, но заземени чрез придържането към по-строго изграден сюжет и характерно проявени герои. „И други истории“ е сред явленията на младата ни литература и разкрива перспективите на автор със сериозен художествен потенциал.

Георги Господинов (1968) е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Автор на поетически книги и литературнокритически текстове, той разбунва духовете чрез „Естествен роман”. Разноречията и трагическите „диферанси“ на времето тук намират израз в ерудитско-игровите послания на творбата, в която се долавят влиянията на Борхес. Нейната фрагментарна композиция обхваща спомени, мигновени хрумвания, изкристализирали философско-нравствени визии, притчови послания. Чрез тях реалността се пресъздава и руши, за да се превърне в сбор от истории и списъци на изживявания, в които нищо не е маловажно. Изкуството е в естествеността, но вярно е и обратното, внушава този фрагментарен роман.