Седем дни

Дилян Вълев (1971) работи като журналист. Романът „Седем дни“ е първата му книга. Успешен и впечатляващ мащабен проект, който със своя свеж хазартен дух преминава през редица образци на онова модернистично писане, което поставя в своя център изостреното санаториумно възприятие.

Централният персонаж на Дилян Вълев тръгва от позицията, че съществуват някакви норми и правила, които всеки човек носи със себе си. Но — без ни най-малко да губи своите „преносими“ представи — „аз”-ът от романа попада в пробойна: избягва от казармата, установява се (без сам да може да обясни защо) в едно планинско село, при това в средата на странна затворена общност, живееща изцяло според предписанията на своя предводител.

Отчетливият ритъм на тази нова за героя среда се определя от пиенето. В хватката на съвместното пиене хората се срещат помежду си и именно то — с начина, по който отчита часовете на „аз”-а, е в състояние да се противопостави на „повествователния порядък”, диктуван от предводителя (впрочем в града биха го нарекли графоман). В последна сметка в пиенето се срещат практичният стереотип на здравата скука и изнеженият характер на меланхолното, като и двете страни на масата са склонни да бъдат заплетени в илюзорната нишка на повествователното подреждане, особено ако продължат пиенето си поединично.

Вместо да представя така очертаната ситуация като застрашаваща индивидуалното обаче (или пък вместо да използва нейния дидактичен потенциал) Вълев предпочита да постави акцент на всеприсъстващата виталност, която снема напрежението между отделните разкази за света. А тази виталност прави романа не само свеж и по своему оптимистичен, но и запомнящ се.