Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Неустоимо предложение!
Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Ускорени пейзажи


images

Ускорени пейзажи

от Христина Мирчева

В „ускорените пейзажи“ на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се „хване слънцето“ – в обектива, в думата, в жеста… На пръв поглед лежерните „акварелни“ стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи – плод на светлина и въображение.

Книга, която ускорява сърцето, окото, ума…

Надежда Радулова

 

В електронни и печатни медии за „Ускорените пейзажи“

 

Непосредствено след излизането от печат – 27 май  2015 година, „Ускорени пейзажи” беше забелязана почти моментално сред ландшафта на съвременната българска поезия.

 

Dictum – разговор с Валентин Дишев по БНР Христо Ботев – 05 юни 2015 http://dictum.mediabg.eu/?p=8252

Деликатна, изключително красива, изключително замисляща книга, книга за преминаващото, но не и за преминаването, писана не от онзи, който просто преминава, а от онзи, който се вглежда в нещата, опитва се да ги удържи, но и да не ограничава свободата им, опитва се да ги има без да ги притежава. Така че - книга, която трябва да бъде прочетена.

 

Литературен вестник, Витрина, бр. 22 – Йордан Ефтимов, 10-16 юни 2015
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1451.pdf

За толкова много стихосбирки казваме без да му мислим – „деликатна поезия“. И за толкова малко това определение наистина е вярно. А в тази дори заглавията са вече завършени стихотворения, така че още с първия стих настъпва главоломното преобръщане, потъване и изплуване и ново потъване. Поезия за „изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното“, както пише на задната корица Надежда Радулова.

Битка може би загубена за сърцето, но постоянно печелена от литературата.

 

Lira.bg, Нели Лишковска, „Ехоландшафт”, 16 юни 2015
http://lira.bg/?p=101763

Читателят възприема света от позицията на слепец, нуждаещ се от словото, за да вижда. Поезията му дава онова познание, което е било недостъпно за него до този момент. Стиховете на Христина Мирчева създават определени поетични вълни, които достигат до имагинерното, отразяват се в него и връщайки се при читателя, то вече може да бъде разпознато като действителност. Нова реалност. При това – много по-желана и красива.

Код култура, DCTV – Емилия Терзиева, 19 юли 2015 https://www.youtube.com/watch?v=DsZBOyN7zjs&feature=youtu.be&list=PLc4kiFPNh4bLqm49VK_Fcl9o7DbPB_zRz

 

Артефир, БНР – Христо Ботев, Димитрина Кюркчиева и Гергана Рачева, 29 юли 2015 http://bnr.bg/hristobotev/post/100585141/uskoreni-peizaji

Живописното присъства в тази малка книжка, която за мене беше откритие. Христина Мирчева има неочаквано усещане за взиране в цветовете на делника – това е нейната магия. Стихотворенията са написани като дишане. Ако трябва да избирам за антология, бих избрала стихотворението „Ускорени пейзажи” – толкова лятно пулсира!

В-к Марица, Ина Иванова, „(Недо)сънуванит свят на Христина Мирчева”, 05.09.2015
http://www.marica.bg

Лаконичният изказ не спестява на читателя чувството за дълбочина, за вглеждане навътре, за търсене на причините. Декорът е градски. Лирическият герой – отстранен, но не отчужден, успяващ да запази „здравословна дистанция”, един модус, който допълнително засилва усещането за самотност, за бездна между случващото се и желаното. Светът в „Ускорени пейзажи” е флуиден, но не и акварелен. Той тежи невъзмутимо. И несмутимо. Точно като в живота.

 

Литературен вестник, бр. 30 – Водещ броя Силвия Чолева, 30.09-06.10.2015,
Иглика Дионисиева, „По-тежко от всичко – неуловимото”
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1460.pdf 

Едно приплъзване по перфектния кадър, едно засядане в плитчините на спомена, едно ускоряване на пейзажа – възможно ли е тези наглед безобидни действия да се окажат опасни за изживяване състояния? Защото тази книга, пестелива откъм брой стихотворения и неочаквано разточителна откъм смислова многозначност, е „заета” с други себереализации: да поставя въпроси, да прави от картинността поезия, да ни озадачава с неуловимата си поезия, да ни потапя в зрителни, темпорални, ментални и емоционални илюзии и едновременно с това – да разбива илюзиите пред нас; да не дава отговори.

 

Културни новини, Христина Панджаридис, „Човек съм, кошница от върви”,14.10.2015
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22121&sid=64

 Избраната поезия е многопластова. На моменти уж лаконична, а със стъпала, водещи в подземия. Чуваш река, движение на гребла, разговор на хора. Не ги мяркаш, но те съществуват в пространството около теб. Море и преглътнати истории напипвам след точките. Нито едно многоточие – знак за точно премерен изказ и завършеност. Из облаците на стихотворенията живее слънцето, сгъстеността на краткото време, приласкаването на неусетното преминаване от ден във вечер, от вечер в нощ. Динамика и ритъм, замах и въображение в редовете. Стихове, които не омръзват. Ще се чете отново. За мен означава, че е Поезия.
  • Заглавие: Ускорени пейзажи
  • Автор: Христина Мирчева
  • Оформление: Румен Жеков
  • Редактор: Надежда Радулова
  • Жанр: Поезия
  • Поредица: --
  • Корична цена: 10.00 лв.
  • Цена online: 9.50 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 52
  • Дата на издаване: 05.2015
  • ISBN: 978 619 186 143 9




Отзиви на читатели (1)

покажи всички само заглавията покажи всички

По-тежко от всичко - неуловимото

от Иглика Дионисиева, написан на 2016-06-15 16:11:23 722
Едно приплъзване по перфектриня кадър, едно засядане в плитчините на спомена, едно ускоряване на пейзажа – възможно ли е тези наглед безобидни действия да се окажат опасни за изживяване състояния? Няколко пъти препрочитам стихосбирката „Ускорени пейзажи” на Христина Мирчева и все още нямам отговор. Защото тази книга, пестелива откъм брой стихотворения и неочаквано разточителна откъм смислова многозначност, е „заета” с други себереализации: да поставя въпроси, да прави от картинността поезия, да ни озадачава с неуловимата си поезия, да ни потапя в зрителни, темпорални, ментални и емоционални илюзии и едновременно с това – да разбива илюзиите пред нас; да не дава отговори.
Още от древността, достигнала до нас под формата на множество хилядолетни артефакти, Ерос и Танатос вървят ръка за ръка. Поставянето на любовта и смъртта на една плоскост винаги е било ефектно, за което и да е изкуство. При намесата на Танатос постигнатото в сферата на Ероса не се губи; любовния акт, осъществилата се любов не се накърняват в смъртта. В стихотворението „Ускорени пейзажи“, именуващо стихосбирката, обаче не е така. Любовта е показана като спомен („лежахме в лятото…“), като лежерност и предчувствие за смърт
„И релсите нарязваха телата ни.
Унесени от монотонен звук,…“
Но любовта и заедността така и не прекрачват в настоящия момент. „Сънят“ настъпва преди прегръдката:
„В съня, преди в съня да се прегърнем,
видяхме ускорения пейзаж.

И сините, облени в светлина полета
в прозорците на нашия живот.“

Сбогуването със „своето“ досега е зрително и мълчаливо.
Това стихотворение, явяващо се поанта на книгата, внушава усещане за моменталност, неотменност и окончателност. Окончателно сбогуване с илюзиите. И катарзис, който остъргва с острието на болката нечистотиите по сърцето и прави място за нещо светло, за отваряне на нова бяла страница.

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *