Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Летящ акордеон


images

Летящ акордеон

от Ина Иванова

Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на
клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек
вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял.

Александър Секулов

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2014 година. 

Ина Иванова е родена през 1975 година. Автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (изд. „Арс“, 2009) и „Името на неделята“ (ИК „Жанет 45“, 2012), както и на романа „Кар танеси“ (електронна книга, Public Republic Publishing, 2014).

Публикувала е в сп. „Страница“, сп. „Глоси“, „Литературен вестник“, в електронните издания „Литернет“, триезичното „Пъблик рипъблик“, „Литклуб“
и „Кръстопът“, както и в сборниците „Друга вода“ и „6+“.
Редактор в екипа на сп. „Но поезия“.

Със сборника с разкази „Името на неделята“ Ина Иванова печели Голямата награда в Национален литературен конкурс „М. Неволин“ 2012. Авторката е определяна от критиците като „оригинална, иронична, самоиронична, фина и деликатна, изключително модерна в подхода си към писането“.

http://bnr.bg/post/100535192/osmeli-se-da-prochetesh

  • Заглавие: Летящ акордеон
  • Автор: Ина Иванова
  • Оформление: Димитър Келбечев
  • Редактор: София Несторова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 12.00 лв.
  • Цена online: 11.40 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 136
  • Дата на издаване: 12.2014
  • ISBN: 978 619 186 076 0




Отзиви на читатели (1)

покажи всички само заглавията покажи всички

Бинокъл и златно копче

от Христина Панджаридис, написан на 2016-03-31 11:50:05 714


За магията, трудния избор, неподходящото време и човешкото невидимо в разказите на Ина Иванова


“После машинално прибра кърпичката, докато се чуди да потрети ли истината: “Нищо не помня от разговора на мъжете”, или да измисли някоя правдоподобна глупост. И да нахрани Мария.” Така завършва разказа “Сова и половина” Ина Иванова, авторката на сборника “Летящ акордеон”. Мария, въображаемата Мария, като нас е гладна за истории. Те са 18 на брой и в едно интервю Ина Иванова казва, че са писани “последните 2-3 години”.

Авторката се интересува от движението на човешката душа, от случващото се в човека, неговите реакции, чувството му за достойнство и самоконтрол.

Героите са предимно градски хора, замислени, вгледани в себе си и наоколо, поставени в конкретни ситуации. Ина Иванова тръгва от някакъв детайл и гради свят около него. Това не е нов щрих от писането й, а характерна черта на нейния маниер на водене на повествованието.

Магично звучащ и емблематичен е „Летящ акордеон“, дал името на книгата, където героят е фотограф, признаващ, че “Очакването ме взривява.” Историята ни разказва за изхвърлянето, за освобождаване от ненужни предмети. Да дебнеш миговете, в които някой разчиства около себе си. От високите етажи падат стар акордеон и манекен, облечен с кафява риза.

Продължавайки да чета напипвам неусетно, но съвсем осезаемо, връзката между “Летящ акордеон” и предходната книга “Името на неделята”. Казвам си - ще е чудесно да я препрочета наново. Огромна доза проза. Проза, сътворена с прецизността на задъхано, талантливо перо.

Първият разказ “Малка нощна канонада” в предишния сборник напомня със звученето си и по-точно с повика за разчистване, за въздух, за запечатване на мига в “Летящ акордеон”.

“Малка нощна канонада” прилича на битка между два отбора: някога влюбени, неразделни, сега все по-отдалечаващи се. Мъжът и жената – семейството. Лили се чувства прекалено заземена за бита и жадува промяна, наситеност и изява на чувствата. Мълчанието на българо-английски се изпълва с купчина натрошени съдове. Често се нуждаем от пространство, от претегляне между значимо и маловажно.

“Изкуството на мълчанието” от предишния сборник и “Осмели се” от “Летящ акордеон” се привличат. Силата на женското премълчаване, кътане на думите, подреждането им единствено в личните спомени, достойнството да премълчиш, наместо да излъжеш. Разкази, сътворени с няколко години разлика, но изграждащи мост между думите, мост, по който да минеш, да се върнеш и да погледнеш пак отгоре накъдето искаш.

“Уроци по пиано” и “Доза обезболяващи” – два различни сюжета от две последователни книги. На пръв поглед става реч за междучовешките отношения и за усвояване на умения в неподходящо, закъсняло време. Но кой определя добрия момент за докосване по клавишите или поставяне на инжекции? “...понякога се крепим на една тънка струйка обезболяващи.” Героите не се хвърлят слепешком към промени, нито го вършат от скука и напук, действието идва като преосмислено решение, житейска неизбежност. Следващото стъпало. Поредният нужен детайл.

“Два слоя изолирбанд” и “Северна стая” – отново два разказа от два сборника. Населени с трудните избори да бъдеш или да не бъдеш далече от мисълта и обичта на някого, но близо до посоката на сърцето си. Темата за бягствата, чрез които растем, растем и се доближаваме до същността на ценностните неща. Героите – обичаните и обрисувани прецизно художници.

“Непроницаемо и светло”, срещата на децата на двама най-добри приятели, обогатява и допълва разказа от новия сборник “Ябълков щрудел”. Тук брат и сестра са разделени от разстоянията на емиграцията и същевременно привлечени от общото минало и неясно бъдеще. Защо хората си приличаме до един момент и страхотно се различаваме след години – до отблъскване и болка?

Ина Иванова се впуска по-дълбоко в изобразяването на съдбите, търси невидимото, неуловеното от погледа на всеки, но присъстващо в характера на човека. Изследва с последователност на журналист - анализатор брънките от човешката душевност, където всеки цвят допълва, придава плътност и оттенък, загатва за евентуално продължение.

В “Името на неделята” отличих разказа “Десет дни юли” заради аромата на морето и сезоните, за зрелостта при изграждане на образите, и не само... Изпипан, изрисуван, оставящ те без дъх, с копнеж за нов прочит. “Метлата на Кера” в “Летящ акордеон” е покана за подобно изкушение. Разказ, написан в по-различен стил и звучащ като легенда.

Тези разкази ме карат да предполагам, че Ина Иванова не се отказва от експериментиране с формата и ритъма на жанра и е готова за предизвикателства.

Един бинокъл “За да гледа надалече синът й” от “Десет дни юли” и “златно копче от погубен мундир” от “Метлата на Кера”... пред очите ни, за да мечтаем за още!



______________________

Ина Иванова, “Името на неделята”, ИК “Жанет 45”, 2012

Ина Иванова, “Летящ акордеон”, ИК „Жанет 45”, 2014

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Една и съща нощ

от Христо Карастоянов

Проза

От автора:

Преди се питах: „Какво би било, ако...”

Сега си казвам: „Защо не!...”

Защото времето лети и страхотно завива в нощта. А нощта е все една и съща. И думите са същите. „...едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи...” – казва Гео Милев и един забравен днес драскач веднага му отговаря: „О, Геомилевщина, тъмна язва, която гледа на литературата с едно око, половин глава и четвърт мозък!”

После идват ония с ниските чела и с окървавените тояги...

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 15.00 лв. | Цена online 14.25 лв. | Купи add to cart