"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории  и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице.

Разказите са удивително качествени преди всичко като добра белетристика – първото и най-важно условие за всяка уважаваща себе си "психологическа" фантастика. Езикът е точен, ясен и овладяно образен. Всичко изглежда уж под контрол: до мига, в който незабележимо разгъващата се пружина на разказа изведнъж не се разгъне докрай, размествайки стандартните ни читателски представи за персонажи, сюжет и абсурд.

„Аз, прочетеният вестник” е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете й. Стори ми се, че съм в някаква… библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: „Кой си ти, бе!?”
Е, кой съм аз е описано в тази книжка.

Авторът

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

Главни герои в тази книжка с весели стихове и гатанки за умни глави са Смехът, Закачката, Изненадата, Доброто настроение, Жизнеността и неповторимото Удоволствие, което може да донесе единствено Радостта, че децата са най-възторжените първооткриватели на заобикалящия ги свят. В него има не само кухненски слонове, зелени прасета, рибари на сухо, но и още много други небивалици от приказния свят на детството, за който и възрастните често си спомнят с вълнение.

„Прокълнатото щастие на леля Ица” e семейна хроника, изградена по автобиографични данни. Действието се развива в рамките на година и половина след унгарската революция от 1956, ала в спомените на героите оживяват четирийсет години обществена история чрез живота на едно семейство и на една жена. Авторът наблюдава епохата през погледа на юношата, пресъздавайки успоредно събитията и противоречивите гледни точки на участниците в тях. Достоверният разказ е наситен с внезапни обрати. С голямо откровение писателят описва разтърсващите страсти, обагряйки с хумор сериозната тема.

Странна работа

Чудя се защо не иска
да се закопчае тази ризка,
витаминът сам да се изпие,
коридорчето - да се измие,
котенцето мляко да си купи?...

Само вазата... сама се счупи.

Вратар с помощник

На Гого занапред
ще може само
със шут далечен
гол да му се вкара.
Защото заедно
със него вече
вратата пази
злото куче Шаро.

* Този път книжката със стихчета и гатанки от Дядо Пънч е двулицева (за тези, които обичат повече кучетата, художничката Капка Кънева е предвидила истинска маска на куче, а за всички останали - любителите на котета - маска на котка).

Удивителна книга, която ще ви накара да видите света по различен начин.
— Форчън

Гладуел може би е на път да предизвика интелектуална епидемия, която да преобърне начина, по който мислим за всичко – от търговията с  обувки до градоустройството. Тезата му е, че няколко човека или едно случайно събитие са в състояние да отключат социална епидемия, която да промени из основи средата, в която живеем.                                                        
— Аташе

Трудно е човек да не повярва на Гладуел. Книгата му предлага цялостно и  едновременно с това разбираемо обяснение на човешкото поведение.        
— Бизнес уийк 

Всеки, който иска да знае как се раждат колективните мании, трябва да  прочете «Повратната точка»... Амбициозна и добре написана книга за  това как привидно малки идеи могат да променят света.
— Ас 

Истински увлекателна и на места изумителна книга – наръчник за всеки,  опитващ се да наложи идея или да осъществи кампания.  
— Скотлънд он Съндей

Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга.
Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов... А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес.

Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всич­ко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духов­ното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така.

„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) e осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните ú книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи.