„Усещането за съвременност в разказите на Вергил Немчев идва не само от темите, персонажите и ситуациите, но и от ритъма и оборотите, от засичането на различни ускорения. В предишни съвременности това засичане се е наричало съдба.

Драконът

Той летеше под прикритието на смръщени облаци. Беше ги повел, за да му помагат с мълнии и дъжд: трябваше да слезе бързо и незабелязано в градчето. То беше най-близкото до Планината, в чието каменно сърце се ширеха Пещерите. Там от безброй години живееха Драконите.

ПОЕЗИЯ(ТА)

Само миг е:

с милостива ръка

да събере трохите

от сухоежбината, от пиршествата,

да окоси троскота...

Дебютната книга на Милен Русков (роден 1966 г.), загърбила стилистично модернизма и принципно скептична към Модерността, е книга за паметта, за миналото, за чара на изгубените от нас светове на ренесанса, късното средновековие и отчасти Античността – предпросвещенските светове, свързани тук по линията на магичното, което преминава през тях като устойчивата традиция на „Древните Изкуства”.

Музиколожката Лидия Анастасова е необикновена жена, обладана от неспокоен дух и неистова жажда за справедливост. Тя вярва, че когато човек знае много, когато е бил свидетел на знаменателни събития и важни за историята „дребни“ случки, когато обича и търси истината, трябва да я предаде на поколенията. Не мислете обаче, че това са просто спомени или историята на един живот – тук е историята на родната социалдемокрация от началото на 30-те години на миналия век до наши дни. В този том ще откриете и историята на българската музикална култура през бурните години на ХХ век.

своя талант допринесоха за разцвета

на нашия Национален театър.

И на моите деца, с обич.

Ирина Тасева

Романът допуска в неговия състав да бъдат включени различни жанрове - както художествени (новели, лирически пиеси, поеми, драматични сценки и други подобни), така и нехудожествени (битови, реторични, научни, религиозни и др.). Принципно всеки жанр може да бъде включен в конструкцията на романа.

Михаил Бахтин

Силна, енергична, здрава поетична книга, която събира в едно вдъхновяващото и осенено цяло света на материята и света на духа, света на голямото и света на малкото, небивалото с бивалото. Една отправна книга. Само "ябълка" стига, а има и много още.

Илко Димитров

Книга, която ще запълни няколко часа от ежедневието ви – колкото един по-дълъг филм. Но за тези няколко часа през вас ще преминат доста емоции. Вероятно ще се почувствате разбрани и разбиращи.

Непретенциозна. Достоверна. Човешка. История. С добре дозирани хумор и драма. Книга, която се чете за миг, но отеква дълго в съзнанието.

Малката Божана напуска тайно леглото си през нощта и полита над света на възрастните, за да достигне чрез крилете на въображението до свои тайни светове. Приказка, написана на един омагьосващ език, разсмиваща с щурите разговори на героите си, като авторката нито за миг не забравя да бъде внимателна към възприятията на по-малките си читатели. Какво пък, притрябвали са ни скучните заръки на порасналите, детството е по-мъдро.

Мария Калинова

"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си.

Майсторството на Петър Денчев е в способността му всеобхватно да опише и тълкува една метафизическа, а всъщност направо физическа заплаха. Тази прецизна политическа процедура на "Тихото слънце" обаче ни най-малко не снема напрежението в текста. Умът на Петър Денчев не облекчава никого. И това, което той предвещава като кошмар за цялото общество, е вече реалност във всеки един от нас.
Стига да си отворим ушите, разбира се.

Марин Бодаков

Прочетете написаното от Александър Кръстев Послушай тихото слънце, АЗ ЧЕТА

"Звукът на тишината" от  Кремена Димитрова, вестник Новинар

ПУЛС

Прага ми се изтри
от неочаквани
влизания и излизания
на нови запознанства -
илюзия, че си потребен

...

Защо това заглавие

Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с години, ала може и да е непоносима. Болката до такава степен може да стане част от ежедневието (на човека, на обществото, а и на нацията), че да престанем да я забелязваме. Тоест болката може да е и много коварна. Внезапно идва ден, когато откриваш, че е оставила неизлечими последици.

"92-годишният журналист тръгва по дългия път на болката на нашия народ с една надежда - пътят вече да е извървян и най-накрая да поемем по нов път - този на изцелението..."

Боряна Каменова, БНТ 2 Пловдив 

Петко Бочаров за пътя на болката и още нещо...

Интервю на Димитър Панев с Петко Бочаров, DarikNews.bg 

Петко Бочаров за "Нашата Via dolorosa", гост в "Тази сутрин", bTV

Петко Бочаров: Позорният стълб не е за жертвите. Интерес от кривото огледало имат палачите. Интервюто с Петко Бочаров на Евелина Здравкова (вестник Марица) можете да прочетете  тук.

Разговор с Петко Бочаров в предаването "Нека говорят" http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1978473724-VIA_DOLOROSA__Patyat_na_balgarskata_bolka.html

Телефонни обаждания (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки, четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.
Специално за българското издание: предговор от поета Омар Лара и в приложение – Съвети относно изкуството на разказа от Роберто Боланьо.

В Колумбийския национален университет ме запитаха: „Какво се случва в литературата на Латинска Америка?“. А аз отговорих: „Случва се Боланьо. Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват“.
 – Леонардо Валенсия, El País

„Физика на тъгата“ – новият роман на Георги Господинов

Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в
края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите,
заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и
настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

Ако „Естествен роман“ беше „машина за истории“ (Le Courrier), то във „Физика на тъгата“ машината е пусната на пълни обороти.

Разговор с Георги Господинов гледайте на интернет страницата на  bTV.

“Метафизика на тъгата” - статията на Георги Каприев можете да прочетете във в. Култура - Брой 43 (2661).

...

„Ще:“ (2011) е книга за необичайността на бъдещето. И е втората част от трилогията за времето, започнала с „Е:то.“ (‘00).

В „Ще:“ има случки, и рими, и ирония, и загадки; един важен числов магически квадрат; древно преосмисляне на културата в Кавказ; текстове за Джордано Бруно и д-р Петър Берон; изследване на триадата щения-общения-обобщения, която изгражда цялата книга; описание на 10 вида пишещи машини, чрез които са създадени всички текстове; разходка из едно балканско общежитие; няколко метафорфози; много роботи; и накрая съвсем познати, класически емоции, които са напълно неизбежни. Всъщност това е заиграване и обличане на смъртта по всякакъв възможен, ироничен начин.

На пръв поглед стихосбирката може да се стори повече камерна. Но това е измамно усещане, защото в стиховете има драматични вълнения в дълбочина, чувствата са притушени. Известно е, че ако искаме да бъдем чути, то трябва да говорим тихо, шепнешком. Това е тъжна поезия, но в стиховете не властва отчаяние, безсмислие, мизантропия, защото оптимизмът е в Смисъла.

Зарад иронията

Зарад иронията

Там-тарам, там-тарам... Вървял един войник по пътя, преметнал пушка през рамо. На гърба му - изтърканата раница, а в нея - нито троха хляб! Червената му униформа отдавна била загубила цвета си и в джоба й нямало пукнато петаче. 

Три коледни истории за деца и възрастни

"Откъде идват коледните гирлянди?", "Бефана" и "Супа от камъчета" са приказки-притчи, които могат да се четат не само по Коледа. Тези три малки книжки събират на едно място приказки от Франция, Италия и Украйна, а общото в тях не е толкова коледната тема, колкото идеята, че човек трябва да бъде малко по-добър по всяко време на годината.

В италианския фолклор Бефана е старица, която раздава подаръци на децата в Италия на Богоявление. Тя пълни чорапите или обувките им с бонбони и други лакомства, ако са били добри през годината или поставя въгленче, ако са били непослушни.

Шест паячета си живееха безгрижно на тавана на една голяма къща, в която винаги - хм, хм - цареше известен безпорядък. Но ето че един ден господарката на къщата заяви тържествено:

- Време е да се направи едно основно чистене. Утре е Коледа!

Малките паячета се намусиха обидено, но когато нощта падна и всички в къщата заспаха, най-малкото се спусна по една тънка нишка надолу към елхата. "Тип, тип, тип...", тихо го последваха и останалите братчета и след малко всички стояха като онемели пред разкрасеното дърво.

Коя е тази стара прегърбена жена, облечена в черно от глава до пети, която носи един огромен чувал на гърба си? Казват, че в Италия, през нощта срещу Коледа, Бефана, както я наричат всички, се промъква тихо между къщите. Тя се спира пред вратите, бърка в чувала и поставя в обувките, които децата са оставили за нея, разни вкусни неща. Какви неща и защо, ще разберете от приказката, която следва.

Книгата „Анонимният известен“ е първото подробно изследване на творчеството на именития български график Стефан Кънчев (1915–2001). Неговият художествен език и графичен репертоар са в основата на визуалната идентичност на България през втората половина на двайсети век. В тази книга ще откриете непубликувани до днес документи, оригинални скици и разработки на създадените от него знаци. Тя илюстрира защо и как Стефан Кънчев си е спечелил репутацията на един от най-продуктивните и забележителни майстори на логотипа и запазения знак на всички времена.  За да се отдаде нужното внимание на създадените от него знаци, а и за да могат да бъдат сравнени помежду си и видени в цялата им пълнота, те са дигитализирани и сортирани по професионални и формални критерии.
Книгата е посветена на десетгодишнината от смъртта на Кънчев.