Невъзможно е да се преразкаже съдържанието на тези криминални истории, както е невъзможно да се преразкаже ехото на древногръцкия хор и карнавалния кикот – толкова наситени са те с най-причудливи сюжетни ходове и скокове, съдби и ситуации, първобитна житейска философия и екзистенциален хаос, невъобразими словосъчетания и смесици между убийствено равния език на властта, високия поетичен слог и здравия жаргон на житейското дъно.

„Юз Алешковски е роден през 1929 година, а емигрира през 1979-а покрай алманаха „Метропол”, където е първата му публикация. И тъй като и този алманах излиза за пръв път на Запад, всичко публикувано от Алешковски, всички повести и романи – „Николай Николаевич”, „Кенгуру”, „Маскировка”, „Ръката”, „Синичка скромна забрадка”, „Смърт в Москва”, „Тангото на бълхите” и т.н., – всичко е в Америка. И това е трагично и смешно също като прозата му, понеже Алешковски е непреводим на никакъв език освен на руски. Понеже книгите му са написани на език, който преди Юз нямаше писменост. Нито речников словник. Самият Алешковски е и писмеността, и словникът на този език. На езика, на който всички ние – и руснаци, и неруснаци – може и да не говорим, но с който всички живеем”.

Андрей Битов