В „Завръщането на белия бик” Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор – дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният є език – плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим.

Малина Томова

Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията.