С разказите на Христо Карастоянов в „ТЪРСЯ СЪПРУГА НА МЪЖА СИ” нахлува шаренията на днешния живот, със смешните и тъжни хора и събития, с неподправеното дишане на малкия град и малкия човек – обичан и разпознаваем и по улиците на Ямбол, и по сокаците на Едирне. Не така познато в Турция обаче се оказва „явлението” жена-поет.

След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Х.К. зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „Аутопия: другият път към ада”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „Смъртта е за предпочитане” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”.

Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи...

Христо Карастоянов (1950) е духовно свързан с град Ямбол – неофициалната столица на българския анархизъм и авангардизъм. Това родство дава очевиден отпечатък върху оригиналните и често провокативни проявления на плодовития белетрист, драматург, публицист, китарен бард...