Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на ХХ век. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци“.