В „Български хроники” използвам всички възможни жанрове: белетристика, драматургия, есеистика, лирика, епос, публицистика, документалистика, научни доказателства, фантастика, шеги и анекдоти – и мисля, че това прави книгата ми естествена.

В „Български хроники” използвам всички възможни жанрове: белетристика, драматургия, есеистика, лирика, епос, публицистика, документалистика, научни доказателства, фантастика, шеги и анекдоти – и мисля, че това прави книгата ми естествена.

В „Български хроники” използвам всички възможни жанрове: белетристика, драматургия, есеистика, лирика, епос, публицистика, документалистика, научни доказателства, фантастика, шеги и анекдоти – и мисля, че това прави книгата ми естествена.

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ.

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно...

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно...

„Птици“ е десетата стихотворна книга на Стефан Цанев. Птицата като символ или като метафора, като копнеж по летенето и като алтернатива на пълзенето, като мечта или отчаяние преследва поета през целия му живот и постоянно присъства в неговите стихове. Новата му стихосбирка „Птици“ съдържа както нови стихотворения, така и стихотворения за птиците, писани от 1960 до 2005 година.

В книгата си „За поетическото изкуство“ поетът Стефан Цанев споделя своя опит и своите възгледи за поезията. „Човек може, но не бива да изобретява сам велосипеда – да губи време, лутайки се опипом по всички тъмни пътечки, пътеки и пътища през деветдесет и деветте адски кръга на поетическото изкуство, хубаво е да има своя Вергилий – казва поетът.

Аз имах щастието да познавам велики личности, преминали във вечността: Багряна, Дора Габе, Анна Ахматова, Атанас Далчев, Александър Геров, Зорка Йорданова, Апостол Карамитев, Дечко Узунов, Георги Божилов – Слона, Невена Коканова, Георги Марков, Иван Радоев, Станислав Стратиев, Христо Фотев… Тази моя книга за мъртвите е малък опит да надвия смъртта.

Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега.

Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес.

Приказките в стихове на Стефан Цанев ще зарадват както децата, така и техните родители, които сигурно си спомнят една част от тях в изпълненията на художника Климент Денчев за "Лека нощ, деца" (например "Приказка за трите патета" или "Кой вижда по-надалече"). Те са занимателни и ангажиращи вниманието на децата и в същото време категорично отказват да бъдат назидателни и поучителни.

Книгата, с която известният поет пита “Ще се скъса ли Млечният път?”, съдържа паметни стихотворения, писани през годините и намерили наистина още по времето на своето първо издаване възторжена публика, както и публицистични текстове, обединени под заглавието “Есета и притчи”, а също и три драми: “Последната нощ на Сократ”, “Другата смърт на Жана д’Арк”, “Тайното евангелие на Йоан”.