„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всич­ко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духов­ното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така.

   Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна-равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата ú изглеждаше неподвижна.
   На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така ú се искаше да побъбри с някого!
   — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма!
   Жечка не можеше да се види, но ужасно ú домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма глава и опулени очички. Но само след няколко дни до главата и на опашката ú се появиха смешни, сякаш недовършени крачета. После опашката падна от само себе си. Жечка вече можеше не само да плува, но и да подскача, колкото си иска. И още нещо: тя откри, че може да пее! Или да квака, както бихме казали ние...

Съвсем излишно е да се представят тук множеството заглавия на книги, над които стои името на Станка Пенчева – отдавна наредено на високата полица на българската женска поезия, редом с имената на Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова...

Тази стихосбирка на една от най-известните съвременни български поетеси съдържа три цикъла – "Свечеряване", "Зооморфни", "Перо от дух". Както може да ни подскаже заглавието, в нея поезията на Станка Пенчева се съсредоточава в междинните състояния, в преходите между "вътре" и "вън", между съня и действителността, между младостта и остаряването, между наивността и мъдростта.

Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество.