Бай Ганю е универсален общочовешки тип на „зооегото” у човека социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на „междинните” общества, където  съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни тоталитарни идеологии и технологии на властта.

Сигурно не е толкова лесно, след като си прочел стотици хиляди страници (от ученическа и студентска поезия до най-високите образци на световната поезия), да съставиш собствен том. Но С. И. е направил точно това – събрал е в една книга най-добрите свои стихотворения, създавани през годините 1963-2002.

Написването на роман от литературен критик не е често явление. Още по-рядко се случва този роман да става за четене. Романът на проф. Игов обаче, носещ многозначното име “Елените”, е интригуваща и любопитна книга със своите многобройни клопки и с неразрешените въпроси, които оставя след себе си.