Със стихосбирката на Сабина Кърлева Военната фотография се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света на съвременния млад човек – уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня.

Яница Радева