Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Неустоимо предложение!
Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

ИК Жанет45

Справочник на изданията » Автори » Роберто Боланьо


Роберто Боланьо (1953–2003) се ражда в Чили; изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико (там през 1975 г. съосновава авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест е негово дело; над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, берач, пазач на къмпинг. Почива в Барселона от заболяване на черния дроб. В Телефонни обаждания Артуро Белано, литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските перипетии в живота на автора си: в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се спасява на косъм от военния преврат благодарение на единия от надзирателите си, бивш негов съученик; в Испания свързва двата края с паричните награди от участия в литературни конкурси.

Романът Диви детективи печели две от важните международни награди за испаноезична проза – Ералде (1998) и Ромуло Галегос (1999) – и прославя Боланьо. Но истинският световен пробив става след смъртта му, с издаването на епичния му незавършен роман 2666 в САЩ през 2008-а: Боланьо се превръща в един от най-продаваните, коментираните и адмирирани писатели на Америка и Европа; от онези, които критиката определя като насъщни за съвременната литература и чиито произведения читателите събират със страст на колекционери.

Въпреки че възприема себе си изключително като поет (Три, Романтичните псета), Роберто Боланьо неусетно се превръща в “най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят”, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: Пързалката (1993), Нацистката литература в Америка (1996), Далечна звезда (1996), Диви детективи (1998), Амулет (1999), Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс (1999, с А. Г. Порта), Мосю Пен (1999), Чилийско ноктюрно (2000), Антверпен (2002), Лумпенско романче (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на 2666 (2004), Третият Райх (2010) и Неволите на истинския полицай (2011).