Днес да пишеш поезия не е престижно. Дори е малко неприлично. Защото се издаваш, че си с уязвима душа, а такива хора са ненужни за нуждите на глобалното село. Патриция Николова е поредният случай на същество, което не се съобразява с новите порядки на епохата. Стиховете ú са точен образ и подобие на пеещото ú същество, закодирано някъде дълбоко в нея.