В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. „Висока облачност” събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от „Женския пазар“ в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват.

Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват“.
Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път – на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя.

Симеон Идакиев разговаря с Оля Стоянова и Живко Джаков за дивите места, публикувано, 28 януари 2012, БНР Христо Ботев.

Оля Стоянова работи като журналист във вестник „Дневник“. Тя е известна като един от малкото български литературни журналисти, които притежават вкус за добрата книга и чиито оценки не са конюнктурно зависими.

Оля Стоянова (1977) е автор на стихосбирката „Фотографии“ (2000) — награда на националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“, Стара Загора. Журналист е във в. „Дневник“. „Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла.