В предговора към "Смъртта на пламъка" Николай Заяков пише следното: "Мислех си, че семейната, унаследена артистичност е изместила на заден план стиховете. А не е било така. Понякога, само понякога, в съвсем краен случай, тя е сядала над белия лист. Написала е повече от всички ни. Усетила е всичко, което сега е нейно и само нейно. Усетила го е завинаги.