Една силно осезаема тъга присъства в етюдите на Николай Казанджиев. Много са изворите на тази тъга: нечистоплътният профил на българското побългаряване на европейското, както и профилът на самия нечистоплътен българин, обречените усилия да се спре времето, безвъзвратно отминаващото циганско лято.