Милен Русков е носител на „Цветето на Хеликон“ (2017) за най-продаван български автор. Между 12-те номинирани заглавия за „Награда Хеликон“ през 2017 г., неговият роман „Чамкория“ спечели с над 7000 продадени бройки − своеобразен рекорд в историята на престижната статуетка. 

Милен Русков е носител на „Цветето на Хеликон“ (2017) за най-продаван български автор. Между 12-те номинирани заглавия за „Награда Хеликон“ през 2017 г., неговият роман „Чамкория“ спечели с над 7000 продадени бройки − своеобразен рекорд в историята на престижната статуетка. 

Действието на романа се развива през ХVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна “herba panacea”. 

В "Денят започва с култура" (БНТ1) – разговор с Виктор Божинов – режисьор и Иван Дойков – продуцент за филма "Възвишение".

„Възвишение“ в Goodreads.

В "Денят започва с култура" (БНТ1) – разговор с Виктор Божинов – режисьор и Иван Дойков – продуцент за филма "Възвишение".

„Възвишение“ в Goodreads.

Милен Русков (1966) е автор също на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

В "Денят започва с култура" (БНТ1) – разговор с Виктор Божинов – режисьор и Иван Дойков – продуцент за филма "Възвишение".

„Възвишение“ в Goodreads.

В "Денят започва с култура" (БНТ1) – разговор с Виктор Божинов – режисьор и Иван Дойков – продуцент за филма "Възвишение".

„Възвишение“ в Goodreads.

Милен Русков (1966) е автор също на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на 2009 година).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

Милен Русков е носител на „Цветето на Хеликон“ (2017) за най-продаван български автор. Между 12-те номинирани заглавия за „Награда Хеликон“ през 2017 г., неговият роман „Чамкория“ спечели с над 7000 продадени бройки − своеобразен рекорд в историята на престижната статуетка. 

Милен Русков е носител на „Цветето на Хеликон“ (2017) за най-продаван български автор. Между 12-те номинирани заглавия за „Награда Хеликон“ през 2017 г., неговият роман „Чамкория“ спечели с над 7000 продадени бройки − своеобразен рекорд в историята на престижната статуетка. 

Милен Русков (1966) е автор също на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

Милен Русков (1966) е автор също на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

Милен Русков (1966) е автор също на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). 

Книгата ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.