„Как Кученцето си намери дом“ е приказка за четене, но и приказка за правене.

Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава...

„През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече – само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси.

  „Приказки от Оная гора“ е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния.

   Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора.

   Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре – към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията…

  В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето – с всички онези най-обикновени необикновени същества, които живеят в теб и в нея, понеже и джудженцата знаят – Оная гора е жива!

ТУК СЪМ!

  „Приказки от Оная гора“ е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния.

   Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора.

   Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре – към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията…

  В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето – с всички онези най-обикновени необикновени същества, които живеят в теб и в нея, понеже и джудженцата знаят – Оная гора е жива!

ТУК СЪМ!

Летен ден. Всичко е в искрящо, весело, златно жълто – житата, слънчевите зайчета, поточето, игликата, човката на врабчето, къдриците на детето, жълтурчето... „И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...“
Образите и стиховете са от последната детска книжка на Мая Дългъчева с римувани приказки „Пъстри приказалки”. Всъщност всички детски книжки на Мая и двете й стихосбирки за възрастни „Семки от ябълката“ (2000) и „Друга приказка“ (2005) са подобни на пресен жълтък... Защото са обратното на запъртък. От тях винаги изскача пиленце. Винаги блика живот.
Това не значи, че са фанфарно или фанфаронски бодряшки. Противопоказен им е програмираният хепиенд. Не приличат и на крайпътно заведение на „Хепи“ – да хапнеш надве-натри, макар и вкусно, и да продължиш пътя си. Те, приказките, са пътят. В тях нещата не са наблюдавани, не са описани и, пази боже, хербаризирани, пък дори и като четирилистна детелина. Всичко в римуваните приказки на Мая става в момента, тече, свети, скача, пее, пропуква черупката на яйцето и се търкулва по пътя. Понякога летейки. На нас, нейните малки, по-големи, най-големи и пак малки читатели, ни порасват крила. Не ставаме ангели – ставаме малко по-бели. И по-цветни.
По-цветни – като пъстри приказалки. Благодарим ти, Мая!

Вероятно заради чудесните ú книжки с приказки за деца (някои от тях и римувани), първата стихосбирка на Мая Дългъчева – „Семки от ябълката”, 2000 г. – остана някак недооценена, макар да беше ясно, че в България се е родил още един талантлив поет. (Но добрите поети са едно от природните ни богатства, чиито залежи сякаш нямат изчерпване...)